Любомир Далчев е български художник, скулптор, един от най-значимите наши творци в областта на пластичните изкуства. Фигурите му са силни, пълни с живот, често експресивни и драматични. Любомир Христов ДАЛЧЕВ е роден на 27 декември 1902 в Солун. Починал е през 2002 в САЩ. Завършва живопис (1926) в Художествената академия, София, при проф. Никола Маринов и скулптура в Римската академия (1928). Специализира пластична анатомия в Париж (1929). След завръщането си в България активно се включва в художествения живот на страната. Член е на Дружеството на новите художници. До 1933 Далчев рисува живопис. Създава портрети и фигурални композиции (почти всички унищожени при бомбардировките над София, (1944): „Автопортрет“, „Пиета“и др. Първата самостоятелна изложба на Далчев е с рисунки по пластична анатомия през 1933 г. Излага и скулптурни творби и след това чак до 1980 работи изключително скулптура. Той изхожда от пластичните традиции на българската дърворезба. Произведенията му се налагат с усет за монументалност, движение и способност за разкриване психологията на човека. До 1944 темите са голи тела, портрети и исторически композиции. После реди скулптурни експозиции в Будапеща, Скопие, Охрид и Прилеп (1964), Москва (1968), Петербург, Одеса и Баку. Преподава в академията – първо по пластична анатомия, а по-късно моделиране. През 1955 вече е професор, ръководител на ателието по монументална скулптура. Сред най-известните му творби от този период е релефа на Паметника на Съветската Армия в София (1950-1953, бронз). Паметникът има четири релефа, създадени от четирима от най-добрите скулптори на времето. Тук произведението на Далчев изпъква ясно пред останалите и ги засенчва с истинската експресивност на фигурите. Работи във всички видове и жанрове на монументалната скулптура и малка пластика. Прави над 50 фигури за Съдебната палата в София, капители в ЦУМ, орнаментални композиции за БНБ, църквата „Св. Никола”, картуши за Софийския университет и за Съдебната палата в Русе. Материалите са камък, бронз, дърво, кован мед, керамика. Творбите му възпроизвеждат съвременни и исторически сюжети, теми от революционните борби и актуални политически събития: „Порт Сайд“, „Линч“, цикъл „Децата на Виетнам“. След 1960 г. фигурите му стават още по-експресивни, пълни с напрежение. Изгражда формата не само с изпъкнали обемни маси както в творби от предишния период, но и с вдлъбване на обемпте. Наред с голямото количество малка пластика изгражда фигурата „Бунт“ (1960), която през 1963 е заклеймена като формалистка и става една от причините за това Далчев да напусне завинаги родината си. Сред най-известните произведения от втория период на Далчев са „Самуиловите войници“ в градинката зад Централния военен клуб, пловдивският мемориал на Братската могила, паметникът на Коперник във Варна. През 1979 г. Далчев прави изложба във Виена. Заминава със съпругата си Ана, която също е скулптор, сина си Любомир Далчев и Петър Атанасов, който е техен помощник и шофьор. Далчев подарява цялата изложба на родината си, но това е прощален подарък – той никога повече не се завръща. Заминават за САЩ, прекарват 10 г. в Кливланд, щата Охайо, после – Съни Вали, в околностите на Сан Франциско. Любомир Далчев прави две изключително успешни изложби в Кливланд, всичко е откупено, включително и от Джордж Буш, тогава президент на САЩ, който има пластики на Далчев в дома си. В Сан Франциско Далчев се връща към живописта. Създава около 3000 картини акварел и графика, пише мемоари. В писма до вестниците моли да бъдат разрушени неговите монументални произведения у нас – Братската могила в Пловдив, Паметника на Съветската армия в София. Далчев почина през юли 2002 г. в САЩ малко преди да навърши 100 години, без да се прости с родината си. Награден с ордените „Народна република България“ – ІІ ст. (1959) „Кирил и Методий“ – І ст. (1963) и е лауреат на Димитровска награда (1971).