Деньо Чоканов е популярен художник живописец. Работи в областта на пейзажа, фигуралната композиция и портрета. Предпочита сюжети с градска тематика. Акцент в творчеството му е Велико Търново. Творбите му впечатляват с балансирана композиция и наситен колорит. Пейзажите от София, Търново, балканските градчета пазят атмосферата на старинната българската архитектура наситена с хармония. Картините му притежават изразителност, точен рисунък и класическо излъчване на майстор на четката. Художественият му изказ е точен, премерен и запомнящ се в произведения от различен формат и изпълнени във всякаква техника.
Деньо Маринов Чоканов е роден на 12 септември 1901 г. в Търново. Завършва живопис в художествената академия в София в класа на проф. Димитър Гюдженов. През 1933 г. прави първата си самостоятелна изложба. Същата година за първи път излага живописни творби в Обща художествена изложба.
Първоначално естетическите му търсения го свързват с Дружество „Родно изкуство“. Като негов член през 1935 г. в IX-та ОХИ представя „Къща в Бояна“ и „Пейзаж“. В X-та ОХИ (1926-1936 г.) участва с три произведения: „Омуртаговият мост“, „Към барата“, „Горни Лозен“. Три платна на Чоканов участват в XI-та ОХИ (1936-1937 г.) – „Царев град – Търново“; „Оран“, „На чешмата“. През 1937 г. напуска Дружество „Родно изкуство“ и свързва изявите си до 1944 г. с „Дружеството на независимите художници“. Като негов член през 1938 г., на XII-тата ОХИ участва с: „Край реката Елена“; „Елена“, „Пейзаж“, „Вълчановият извор“. На XIV-та ОХИ (1939-1940 г.) се включва с „Търново“, „Из шоплука“, „Витоша“. През 1941 г. на XV-та ОХИ показва великолепните произведения от Македония – „Охрид“, „Охрид – „Св. София“ и „Скопие край Вардар“. Софийски пейзажи от Бояна и ул. „Мария Луиза“ са акцент в XVI –та ОХИ 1942 г. След Втората световна война живее и работи предимно в родния си град. Организирал е повече от петнадесет самостоятелни изложби в България и Европа.
През 1972 г. по повод изложба във Велико Търново е награден с орден „Св.Св.Кирил и Методий“ II ст. През 1980 г. организира изложба с цикъл творби „Паметници, издигнати в чест на Освободителната руско-турска война (1877-1878).
Умира на 1 март 1982 г. във Велико Търново.
Негови творби са собственост на сбирки в България, Париж, Лондон, Виена, Ню Йорк, Цюрих, Анкара, Тел Авив, Москва, Брюксел, Сао Пауло.