Петър Джамджиев е роден на 14 юли 1891 във Велико Търново. През 1915 г. постъпва в Държавното художествено-индустриалното училище (Националната художествена академия) – София и учи специалност „Живопис“ при проф. Иван Мърквичка.
Заедно с много други студенти и художници е мобилизиран и участва в Балканската война през 1916 г. Създава картини с военна тематика, с които участва в обща изложба (1918). С баталните сцени и пейзажи от Охрид прави своята първа самостоятелна изложба, открита от проф. Мърквичка (1919).
През 1920 завършва обучението си в Националната художествена академия. Започва работа си като иконописец през 1927 г. във Велико Търново. От 1929 г. до смъртта си на 08 декември 1985 живее в Пловдив.
Творческият му път в голяма степен е свързан с опазването на живописни произведения – реставрация на старинни икони, стенописи, православни храмове. Заедно с художника Милю Балтов реставрират икони и изписват стенописни изображения на светци в храма „Св. Неделя” в Пловдив. Петър Джамджиев изписва всички иконостасни икони в храма „Св. Петка Нова“. Работи за храмовете „Св. Марина”, „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Възнесение” и др.
С професорите Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров изписват стенописите в катедралния храм „Св. Богородица” (1951). Същият екип изписва катедралата в Стара Загора (1960), храма „Св. Архангели” в гр. Чирпан и „Св. Никола” във Варна (1961). С Милчо Каролеев правят стенописите в храма „Св. Георги” в Кърджали. Работи в много селища в Южна България и околностите на Пловдив. Почти във всяка църква от град Пловдив има негови икони – „Св. Троица”, „Св. Георги”, „Св.Св. Кирил и Методий”, „Св. прор. Илия” и др.
Още като студент, художникът получава награди. картината „Ясновидката” с която участва в изложба на Дружеството на независимите художници в София, е репродуцирана във френския вестник „La Bulgaria” (1925). Негови илюстрации и икони са отпечатани в „Братско слово” и др. специализирани православни списания. Участва е в изложбите на Дружеството за съвременно изкуство (София) и Дружеството на южнобългарските художници – Пловдив. Член е на СБХ от 1956 г.
Умира през 1985 г. Негови творби се намират във Военноисторическия музей, в Градската художествена галерия – Пловдив, частни колекции.