Енчо Пиронков е един от най-загадъчните и сложни за тълкуване художници от втората половина на 20 век. Художникът облъчва със зашеметяващите си пластически хрумвания художественото пространство.
Той е без художествено образование, но със „самобитен художествен талант“. Творбите му са наситени с богати багри, лиризъм и емоционалност. Благодарение на дръзкия си талант Енчо Пиронков успява да осъществи мечтата си и да се превърне в един от любимите автори на България. Научава се напълно сам да рисува. Решава сам да стане художник и се случва. Но художникът се ражда художник.
Енчо Пиронков е между най-продуктивните художници, с невероятна енергия и поразителна работоспособност – изпод четката му се раждат хиляди творби в най-разнообразни жанрове.
Енчо Пиронков е магнетично привличан от живота на сънищата – често пъти мистични, придружени с абстрактни видения, калейдоскоп от мержелеещи се човешки лица и торсове, коне, маски, загадъчни интериори, музикални инструменти, свободно реещи се геометрични фигури и прочие. Геометричните фигури, които изобразява носят определен смислов заряд – те са знаци за паралелно битие, балансиращи с други по- свободни форми като – риба, кон, човешки фигури.
Огромна част от творбите на Енчо Пиронков представляват опит да се надникне в необятните пространства на човешкото подсъзнание, където дремят древни страхове, надежди, илюзии, представи.
Творбите му са заредени с огромна вътрешна експресия. Художникът създава причудливи и сложни образи, в които се преплитат гротескното, фриволното, садистичното със съзерцанието, уединението и мистичния размисъл.
Пиронков търси отговорите на най-важните житейски въпроси в своето ателие. Най-голямата загадка, която опитва да разгадае в творчеството си, е жената. Тя заема особено място в платната му.
В абстрактите си платна, той работи предимно с ярки, интензивни тонове, разкривайки дълбока емоционалност.
Стилът „Енчо Пиронков” е в резултат на изграждана и утвърждавана с годините различна естетика и вкус. Той е отражение на индивидуалната философия на твореца, придавана чрез магията на цветовете. Художникът трудно може да бъде причислен към каквото и да било течение в изкуството. В творбите си е на крачка от сюрреализма, от сюрабсурда със силни експресивни елементи.
Характерно за творчеството на художника е и силното противопоставяне на светло-тъмно. Светлината струи от формата не като осветление, а като структурно и поведенчески определящ фактор. Тъмнината дава простор на въображението, тя е особен вид лично откровение, тайнство, което не трябва да излезе наяве.
Енчо Пиронков предпочита да говори чрез своето творчество, в което оставя своите послания.