Руска Маринова издържа проверката на не едно или две десетилетия. Тя твори в продължение на повече от половин век от най-ранна възраст. Жизнена, творчески активна, пулсираща. Това е може би тайната на нейното изкуство, което съхранява една вечна младост.
Руска Маринова е родена в Самоков. В периода 1927– 1931 година живее в Париж, където организира самостоятелна изложба (1929), участва в колективни изложби и става член на Федерацията на френските художници (1931). Автор е на над 2000 портрети, като част от тях са организирани в тематични цикли. Това са две хиляди срещи и навлизания в душевността на един човек, творчески вълнения за претворяване на неговата същност. Голямата портретна галерия, която създава художничката не е само принос към нашето изкуство, но и факт, който сочи за всестранните интереси на Руска Маринова.
Тя организира 21 самостоятелни представяния на картините си. През 1937 година получава златен медал на Парижкото изложение.
Женските ѝ портрети привличат с искрена топлина, изящество и артистичност. Руска Маринова умее да улови именно това тънко и характерно женско обаяние и да го втъче в художествената тъкан на творбите. В портретната галерия на Руска Маринова широко място заемат и образите на изтъкнати наши политически и обществествени фигури. Художничката обича да рисува интересни лица на времето – тя счита това за своя отговорна задача.
Освен портрети, може да се каже за Руска Маринова, че е една от най-известните майсторки на натюрморти с цветя в нашата живопис. В тях са вложени богати гами, чувства, размисли. Техниката на пастела, с който рисува тя, се оказва много подходяща за раждането на нейните натюрморти. В галерия „Джуркови“ може да бъде видян неин подписан натюрморт от 50-те години на 20 век. Както и протрет на момиче от 1954 година, също рисуван с пастел.
„Руска Маринова не е от никоя школа и от никоя котерия. Не е нито модернистка, нито консерваторка. Тя е просто самата себе си. Тя е Руска Маринова – с цялата си свежест, със своята спонтанност, със своя огнен поглед твори портрети с дълбока психология. Рисунъкът ѝ е нежен, тънък и сигурен. Пастелите са истински описания и изповеди на моделите… Ще бъда изкушен да нарека Руска Маринова „Художничката на очите“, толкова тя умее да вложи сила, яснота и проницание в тия широко отворени прозорци на човека“
Гастон Дери. Минерва, 1928
Източник: Коцева, Йонка, „Руска Маринова“, монография, София, 1978 г.