Александър Мутафов /1879-1957/

В камерния формат  Алексанър Мутафов демонстрира изключително майсторство при изграждане на морския пейзаж с ефектна композиция и сложна, богата на модулации единна тоналност. В „Морски свят“ се преплитат две стилистични линии – на символизма, изразен чрез сюжета и на импресионистичното живописване. „Истамбул“  е типичен представител  на  зрялото творчество на художника.

Александър Наков Мутафов е роден на 08.05.1879 г. в Шумен. В началото на 80-те години на XIX век семейството му се установява във Варна. Там, край морския бряг прекарва детството си, завършва училище – варненската Мъжка гимназия. Първите си опити в изобразителното изкуство Мутафов прави още в ученическите си години. Обича да скита край морето. Възхищава се на вълните и рисува околностите на Варна. Учи живопис в художествената академия в Торино (1899 – 1902) при проф. Джакомо Гросо и в художествена академия в Мюнхен (1902- 1903) при проф. Лео фон Льофц.

Придобил знания и ценни творчески навици, през 1903 г. Ал. Мутафов се завръща в България. През есента на 1905 г. е назначен за учител в град Дупница. След 1909 г. е преместен в Трета софийска мъжка гимназия. Въпреки трудностите художникът упорито работи. След завръщането си от Европа устройва първа самостоятелна изложба  в салон на девическата гимназия във Варна (1903-1904 г.). Представя морски пейзажи и сюжетни картини из живота на пристанищните работници. Тогава е приет и за член в Дружеството  “Съвременно изкуство”. Активно участва и в изложбите на съюза на южнославянските художници „Лада“.

По време на Първата световна война (1914 – 1918 г.)  Ал. Мутафов е военен художник при щаба на Четвърта преславска дивизия, по-късно е командирован във Варна и  на Македонския фронт. Рисува повече от 200 документални картини с маслени бои, акварели, молив изпратени в сп. „Отечество“ и във военнокартографския отдел. На страниците на „Отечество“ са отпечатани и „Разрушенията във Варна от руското обстрелване – 27.Х.1915 г“.

През 20-те и 30-те години Мутафов продължава да опознава черноморския бряг, рисува морето, неговия характер, състояния. От 1920г. до 1933 г. е професор в Художествената академия в София по практическа и конструктивна перспектива. Член на дружеството „Съвременно изкуство“ и един от основателите на дружество „Родно изкуство“ (1919).

Александър Мутафов е виден представител на поколението, което навлиза в българското изкуство в началото на XX век и променя неговия облик. Утвърден художник, талантлив рисувач, той е най-добрият и популярен маринист. На него в голяма степен се дължи развитието на този жанр в българската живопис. Влюбен в морето, той разкрива и пресъздава непреходната му  мощ и красота.

Работи в разнообразни техники (маслени бои, акварел, пастел, графични) и всякакви формати. Мутафов е оставя многобройни морски пейзажи, фигурални композиции из живота на рибарите. През 1937 год. получава сребърен медал на Парижкото изложение за картината си „Синята лодка“. Участва във всички изложби на Дружество “Съвременно изкуство”, в ОХИ, в много международни изложби. Организира 15 самостоятелни изложби в София, Варна, Стара Загора, Пловдив, Прага.

Созопол заема една специална част от творчеството му. В  къщата – музей “Александър Мутафов” се съхраняват негови емблематични творби. Картини на Ал.Мутафов са собственост на НХГ, СГХГ, ХГ в Стара Загора, Пловдив, Хасково, Сливен, частни колекции в България и Европа. Умира на 25.11.1957 г. в София.

Русалки, 30-те години на 20 век, маслени бои, платно, 31/90
Истанбул, 1919, маслени бои, картон, 15/18