Александър Петров – Лавандулата /1916 – 1983/

Александър Петров е роден на 16 февруари 1916 г. в Невша, Варненско. През 1940 г. завършва живопис в Художествената академия в София при Борис Митов. Във Втората световна война (1944-1945) се включва като военен художник доброволец на фронтовете в Югославия, Унгария и Австрия, където създава много рисунки със сюжети от войната и войнишкия бит, публикувани в българските вестници. През 1948 г. картината му „Десант през Драва“ е включена в българската експозиция на Венецианското биенале. През 1960 г. посещава Средна Азия и създава цикъл акварели и пастели, излъчващи светлина и радост от живота, които показва на първата си самостоятелна изложба през 1961 г. в София. От Париж донася цикъл акварели (1963). През 1968 г. отново е във Франция, урежда самостоятелна изложба и създава нов цикъл.

Интензивен колорит и подчертана декоративност в национален дух бележат неговия творчески почерк, който го налага като един от най-изявените художници на 60-те години. Работи предимно в областта на пейзажа и фигуралната композиция. Творчеството му е посветено на селския труд, любовта, майчинството, морето. А темата за брането на лавандула се превръща в негова емблема, затова артистичната общност с топлота го нарича Александър Петров-Лавандулата.

През цялото си творчество Александър Петров работи върху осмислянето и синтеза между българската пластична култура и западноевропейското изкуство. 

Голо тяло, 1983, сух пастел, 81/58
Розоберачки, 1968, маслен пастел, 23/28
Самарканд, 1966, маслени бои, фазер, 37/54