Асен Белковски /1879-1957/

Асен Белковски е живописец,  заслужил художник и реставратор. Той е един от основоположниците на пейзажния жанр в българското изкуство. Роден е на 22 януари 1879 г. в Асеновград. Негови братя са архитектът на София Станчо Белковски и военният деец Богдан Белковски.

Между 1896 и 1899 година следва в Рисувалното училище в София. След това заминава за Русия, където последователно учи в Художественото училище в Казан през 1899–1903 година и в Художествената академия в Петербург при професорите Месоедов и Маковски. Завършва реставрация и живопис в Русия и става първият български реставратор. След завършване на художественото си образование няколко години пътува из Европа. Посещава Мюнхен. Там допълва знанията си като работи в ателието на Хайнрих Книр (1905 г.). В Париж посвещава времето си на курсове по рисуване. През 1906 г. постъпва в Държавната академия за изящни изкуства при проф. Леон Бона и проф. Оливие Мерсон.

През 1907 година се връща в България заедно със съпругата си – художничката Юлия Свечникова (Белковска) (1874-1960). Още същата година показва живописни творби. Най-ранните му произведения остават завинаги в Русия. Установява се да живее и работи в София. Става член на Дружеството на Южно-българските художници и на Съюза „Лада“. През Балканската и Първата световна войни Асен Белковски е командирован като военен художник. През 1919 година става член-съосновател на дружество „Родно изкуство“.

През 1920 г. организира първата си и единствена самостоятелна изложба. Представя 130 платна, рисувани в Европа и България. Изложбата има завиден успех и платната са откупени още в първите дни след откриването на салона. Любовта към природата, усета към детайла и финия рисунък, както и обучението в реалистични школи определят творческите търсения и успехите в живописването.

Асен Белковски работи по изписването на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Вещ реставратор, той съхранява и връща към нов живот ценни предмети от фондовете на музеите. Заедно с това непрестанно рисува. Привлечен от пейзажния жанр търси и улавя различни състояния на природата и хората. Често рисува на пленер. Години наред работи основно в областта на пейзажа и портретния жанр. Рисува във всички техники и формати, но става известен с камерните си творби. Пейзажите му се определят от критиката като „проникнати с нежен лиризъм“, със светла колоритна гама, в която преобладават съчетания на сребристосиви багри.

Освен с живопис и реставрационни дейности Балковски се занимава с художествена критика, изявява се като литературен преводач и пише поезия. Кореспондент е на в. „Рижки новости“, съредактор на в. „Слово“, сътрудник в сп. „Мисъл“, сп. „Българан“ и други. Активно участва в художествения живот и представителни изложби. През 1921 г. в юбилейната изложба по случай 25 г. от откриването на Рисувалното училище представя 12 живописни платна (Есенна песен, Царски трон, Мечти, Под старите камбани, Стилизирана градина, Приют, Черната статуя, Надвечер, Самота, Летен блян, Утро, Кеф). В изложбата на Манежа по повод Сто години българско изкуство (1820-1920) организирана 1935 г. излага два пейзажа.

В Х ОХИ (1926-1936) участва с „Рибари“. През 1936-1937 г. в XI ОХИ показва „Сутрин“. 1938 в XII ОХИ участва с 4 картини (Зима, Лято и две скици). Маслените работи Портрет, Надвечер, Старата църква са част от XV ОХИ 1941 г. През 1942 г. в XVI-та ОХИ са включени „Зима“ и „Вечер край морето“. С две произведения се включва XVII –та ОХИ (1943 г.). Това са  „Портрет“ и „Зима в Искърското дефиле“. С пейзажи участва в следвоенната ОХИ 1945 г. През 1946 г. се представя на обща изложба на СБХ с маслените пейзажи и „Глава на руснак“, „Козички“. „Дъждовен ден“ и „Зима“ излага през 1947 г. Освен в България Белковски показва стои творби и в Рим, Белград, Виена, Берлин, Будапеща.

Картините му винаги са приемани с одобрение от публика и критика. За приноса му в българското изкуство през 1946 година получава орден „За гражданска заслуга“ – IV степен. През 1951 година е удостоен със званието „Заслужил художник“.

Умира 14.09.1957г. в София. Произведения от големия художник са част от най-престижните сбирки – НХГ, СГХГ, художествените галерии в Стара Загора, Русе, Варна, частни сбирки и колекции в България и по света.

Слънчев ден, маслени бои, платно, 23/19
Проект за мозайка на храм- паметник „св. Александър Невски“, маслени бои, дърво, 25/50
Нощ на брега, маслени бои, картон, 23/31