Асен Попов е български художник – сценограф, график и живописец.
Асен Попов е сред малцината представители на сецесиона в българската живопис, преди 9 септември 1944. След преврата, той създава предимно портрети и пейзажи в реалистичен стил.
Асен Попов е известен у нас преди всичко с новаторството си в българския театрален декор. Той разрушава двумерната представа за рисувана сценография и прави някои от първите триизмерни произведения за наша сцена.
Асен ПОПОВ Русев е роден на 24 януари 1895 в с. Пордим, Плевенски окръг. Починал е на 6 март 1976 в София. През 1914 започва да учи Живопис Художественото индустриално училище при проф. Петко Клисуров, през 1920 се прехвърля в Ленинград при проф. Осип Е. Браз. Връща се в България и през 1922 завършва Художествената академия при проф. Никола Ганушев.
През 1925 започва работа като сценограф в театрите извън столицата. Във Варненския общински театър оформя постановките на „Багдадския хамалин“ от Ж. Льометр, „Чародейка“ от Спажински, „Терез Ракен“ по Емил Зола (1925). По това време конюнктурата в страната е рисуваният декор. Асен Попов се противопоставя на това и работи над създаването на обемен декор. Неговите сценографии се основават на единството на триизмерната актьорска фигура и заобикалящата я сценична среда. През 1936 прави сценография за Юилй Цезар по Шекспир, където разбива театралната площадка. Постига същото и в „Ученикът на дявола“ – Фр. Молнар, 1939, Народен театър, София).
Поставяйки „Иванко” на Васил Друмев той дори премахва театралната завеса. Попов е и режисьор на този спектакъл. Експериментира с декорите най-вече на любителските сцени, където хората не са така академично настроени.
През 20-те години на ХХ век Асен Попов изоставя живописното третиране на сценичното пространство и въз-приема конструктивното решение. През 1932 е привлечен към Народния театър в София, където развива активна сценографска дейност.
Тук постига най-интересните сценографски решения на класически сцени: „Еленово царство“ – Г. Райчев „Света Йоана“ – Б. Шоу , „Хамлет“ – Шекспир (1934 и 1942), „Най-важното“ – Н. И. Ев¬реинов (1936), „Пред изгрев“ („Кара Та-,нас“) – Ст. Савов (1936), „Златният кинжал“ – П. Апел, по японския поет Изумо (1943), „Орлеанската дева“ – Фр. Шилер (1943),
Асен Попов е сценограф и на Народната опера, проявявайки живо чувство към музиката, на която търси изразителен сценографски еквивалент: „Момичето от Златния запад“ – Пучини (1939), „Фиделио“ – Лудвиг ван Бетховен (1941). „Орфей“ – Глук (1942), „Отвличане от сарая “ – Моцарт (1942), „Цигански барон “ – Калман (1938). Сред сценографските оформления, създадени за оперетни постановки, с особени достойнства се отличава това към „Лизистрата“ в театър „Одеон“ (1940).
Прави и много постановки след 9 септември, възприемайки с лекота изискванията за социалистически реализъм.
Най-новаторски е декорът на „Млада гвардия“ – по А. А. Фадеев (1947), където създава експресия, условен декор с романтично извисено пластично пресъздаване на идейното съдържание.
Асен Попов създава графики, живопис и рисунки.
Първоначално рисува сецесион, а след 9 септември, за да избегне социалистическия реализъм, започва да прави предимно пейзажи и портрети в натуралистичен и реалистичен стил. („Църквата в село Славяново, Плевенско“, „Майка ми”, „Съпругата на художника Тодора Попова, „Баща ми“, „Овчарче“). В тях са очевидни неговото живописно чувство и талант.
Негови са: „Погребение“, „Трифон Зарезан“, „Тодоровден“, „При болния мъж, „Жетварка“, „Орач“, „Майка“, „Улично момиче“ (1925-1930), и многобройни портретни скици на видни български актьори в роли.
Оформя и илюстрира книги.
Пише монография за Александър Миленков, както и статии в периодичния печат.