Атанас Шаренков (1943 – 1992)

Атанас Шаренков е български художник – живописец и реставратор, технолог на живопис и стенопис.

Автор е както на забележителни стенописни и живпоисни произведения, така и на множество публикации за нашето старо изкуство. Изнася лекции и популяризира нашите традиции в старата и византийската живопис по целия свят.

Атанас Василев Шаренков е роден 21 ноември 1943 в Асеновград. Починал е на 30 юли 1992 в София. През 1969 завършва живопис в Художествената академия „Иля Е. Репин“ в Санкт Петербург при проф. Й. Серебряний и реставрация и консервация в Ермитажа под ръководството на С. Ф. Коньонков. Специализира технология и техника на живописта и стенописта при проф. М. Девятов.

Работи като реставратор на Българската патриаршия в Централния църковен историко-археологически музей, София (1969-1976). От 1973 преподава Технология и техника на живописта и стенописта в Художествената академия, София. Защитава кандидатска дисертация на тема „Технология и техника на възрожденската икона“ (1983). От 1991 е доцент по технология и техника на живописта и стенописта в Художествената академия, София.

Участва в ОХИ, международни и специализирани изложби. Прави самостоятелни изложби в Хасково (1986), Мюнхен (1992). Реализира монументално- декоративни творби в София, Стара Загора, Хасково, Първомай и др. Реставрирал стотици икони и

картини от музейни сбирки и частни колекции в страната, стенописи и възрожденски сгради (къщата на Георгиади, на хаджи Ангел, Пловдив, стенописите в Ески джамия, Ямбол) и др.

Изнася лекции по технология на живописта и стенописта във факултета по изобразително изкуство в университета „Св. св. Кирил и Методий“, В. Търново; от 1980 в културния център гр. Герас, Австрия. Работи в областта и изследването на технологията на живописта и стенописта както в България, така и в чужбина. Автор е на поредица публикации върху технологията и техниката на възрожденската иконопис и стенопис, от които по-важни са: „Техника и технология на българската иконопис през XIX в.“ – Изкуство, 1981, „Технология и техника на рисунката на възрожденските зографи“. – Изкуство, 1981/5, „Пигменти и багрила във възрожденската иконопис от края на ХVІІІ и XIX в.“ – Изкуство, 1982/10. Автор е на книгите „Старинни трактати по технология и техника на живописта“ (оригинални писмени източници по технология и техника на живописта от 1ви век преди Христос ), „Технология и техника на възрожденската живопис. Възрожденската икона“, „Паметници на културата на Света гора Атон“ ( в съавтор с Любомир Прашков). Отличен с диплом за реставратор в Ермитажа, С. Петербург (първият и единствен българин получил такова отличие в бившия СССР). Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, музеи и галерии в страната и чужбина.

Равноденствие, 1989, маслени бои, платно, 69/79