Преди повече от 110 години един самоук художник от Велико Търново представя няколко картини на изложбата на дружество “Родно изкуство”.Окуражен от оценката на своите колеги през 1909 г. урежда самостоятелна изложба. Със средствата от продадените картини заминава да учи в Мюнхенската художествена академия. Художникът споделя: “ Рисуването облагородява сърцето… Докато не затрепти нещо у мен, зная, че няма да направя добър пейзаж и не се захващам за работа.”
Роден през 1883-та година, Борис Денев показва за първи път свои произведения през 1908-ма година и приживе организира 25 самостоятелни изложби.
Той създава внушителни композиции с исторически, библейски и военни сюжети. Също така учи живопис в Мюнхенската художествена академия. В България е учител и систематизира възгледите си за обучението и образованието по изобразително изкуство.
От детска възраст мечтае да полети и успява да го направи с изобретен от самия него делтапланер, макар и на разстояние едва 3 метра.
През 1919 година Борис Денев и художникът Никола Танев са сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Двамата, заедно с Дечко Узунов, Иван Пенков, Иван Лазаров и Сирак Скитник с много ентусиазъм и лични средства създават и една нова галерия в София „Галерията на шестте“, оформена по образец на салоните в Академията за декоративни изкуства в Букурещ. Мястото отваря врати през 1927 – година.
През февруари 1942-ра година Борис Денев е определен от Министерството на народното просвещение за комисар на българския отдел във Венецианското биенале. Задачата е много отговорна, тъй като за първи път там нашата страна се представя със собствен павилион. Участието е успешно за България.
Борис Денев също така е бохем и основна фигура в популярния оркестър на „Бръмбъзъците“; илюстрира поемата „Чеда на Балкана“ от Кирил Христов и „История на музиката“ от Стоян Брашованов; сътрудничи често с публицистиката и прави илюстрации в няколко вестника.
Прекарва 10 месеца в затвор и лагер след 9 септември 1944 година; преживява изключване от Съюза на българските художници и забрана да рисува на открито до възстановяване на членството му през 1956-та година. През този период е затруднен да си купува материали, което ги принуждава да прави малки пейзажи от видяното през прозореца или с остатъци от детските цветни моливи на дъщеря си портретува нейни приятелки.