ВАСИЛ СТОИЛОВ /1904 – 1990/

Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене /днес квартал на София/. Седмо дете в семейството на свещеник Стоил поп Антонов и съпругата му Митра.

Петгодишен остава без майка. В най-ранна възраст проявява влечение към рисуването, а по-късно и към литературата. През 1922 завършва Първа мъжка гимназия в София и е приет в Художествената академия в класа по живопис на проф. Цено Тодоров.

Васил Стоилов е сред художниците, които боготворят българското, подобно на Владимир Димитров – Майстора, с когото го свързва истинско приятелство. Хиляди творби – портрети, пейзажи, битови и исторически композиции, многобройни изложби, десетки интервюта и авторски статии завинаги са съхранили житейската му мъдрост.

Дебютът му е през 1927 г. с „Гостенка“ – картина, която веднага привлича вниманието на критиката и зрителите. По-късно Васил Стоилов си спомня: „Станах известен за едно денонощие с тази първа моя творба“. Впечатлен от таланта му е и Сирак Скитник, който пише ласкава рецензия за младия художник.

С картината „Гостенка“ и още три: “Умрели дървета”, “Селянин” и “Пейзаж” участва в Първата ОХИ и в графична изложба заедно с Васил Захариев, Борис Георгиев.

През 1928 спечелва конкурс на Министерството на народното просвещение с картината си “Чудотворната икона” и получава едногодишна стипендия за Франция.

Пристига в Париж на 4 януари 1929 и живее там до към средата на 1932 година. Участва в престижни изложби – Есенния салон на Гранд Пале, галерия “Фигаро”. В края на 1931 Васил Стоилов представя самостоятелна експозиция в галерията „Анри Манюел“ на Монмартър. През 1932 г., на общата изложба на Дружеството на френските художници, картината му „Селянинът със стомната“ е отличена с Почетна грамота. Но той избира да не остане във Франция, въпреки успеха си там и предоставената му възможност да стане френски поданик. Когато модерното изкуство завладява все по-големи територии и силно променя всеобщия вкус, Васил Стоилов не изменя на своя кумир, който е Леонардо да Винчи, и на създадения от него класически идеал.

Когато се завръща в България подготвя първата си самостоятелна изложба в София през 1933 г.

През 1934 г. като кореспондент на в. “Литературен глас” се запознава с племенницата на П. К. Яворов – Ганка Найденова, която десет години по-късно става негова съпруга.

Васил Стоилов реализира десетки самостоятелни изложби до края на живота си, участва в много национални и международни общи експозиции.

Творецът умира на 13 февруари 1990 г. в София.

Още за автора: https://djurkovigallery.com/blog/vasilstoilov/

Натюрморт с карамфили, 50-те години на 20 век, смесена техника, 70/50
Созопол, 50-те години на 20 век, смесена техника, картон, 48/35
Натюрморт с конче, 1942, акварел, 60/65
Пейзаж от село Герман, 1980, смесена техника, 75/100
Ориенталски натюрморт, 40-те години на 20 век, смесена техника, 58/78
Интериор, 50-те години на 20 век, смесена техника, 37/40
Пейзаж, 30-те години на 20 век, акварел, 22/39
Портрет на момиче, авторска техника, хартия, 52/44
Пролетен пейзаж, смесена техника, 50/70
Цъфнало дърво, 1958, авторска техника, 35/49
Аязмото над Бачковският манастир, 1946, смесена техника, 48/59
Копачки, 1942, авторска техника, 37/42
Пейзаж, 1958, смесена техника, 25/35
По пладне, 50-те години на 20 век, авторска техника, 60/80
Портрет на възрастна жена, авторска техника, 36/26