В „Пейзаж от Широка Лъка“ съпреживяваме наситеното емоционално сливане на твореца с вековната духовна атмосфера на Родопа планина. В разпознаваемия оригинален стил красотата на природата, вековните традиции, каменната архитектура присъстват с усещането за мистично, фантастично, романтично естетизиране.
Владимир Рилски е роден на 10.02.1905 г. в Пещера. Естетическата му насоченост и творчески търсения са заложени в детството. Той прекарва детските си години в село Ракитово и там душата му е покорена от родопската природа, от чудните легенди и предания. В семейство на учители, Рилски усвоява интереса към българската история, но и към изкуството и литературата. През 1929 г. завършва с отличие живопис в Държавната художествена академия в София при проф. Никола Маринов, проф. Димитър Гюдженов, проф. Стефан Иванов. В Академията получава завидна професионална подготовка и култура. Веднага след дипломирането се завръща в Пловдив, където работи като учител по рисуване ( 1934-1938г. ). През 1939 г. се премества в София (1939 – 1944 г.). Сближава се с изтъкнати радетели за национално изкуство – художници и писатели. Николай Райнов, Цанко Лавренов, Бараците допринасят за развитието на естетически и философските му възгледи.
През 30-те години на ХХ век е един от утвърдените млади художници. Природно надарен с богато въображение, усет към родното, Рилски твори с подчертана оригиналност. Личната му интерпретация се проявява и в подбора на темите и в тяхното поетично пресътворяване. Близки до натюрела му са сюжетите с исторически корени и народни традиции. Той работи и създава един нов – негов свят. Рилски е с широки естетически измерения, осъзнат от осмислянето на душевността на българина. Художникът си поставя за цел да защити завещаното ни духовно наследство. Той е от първите, които откриват за съвременността естетическия свят на иконописците, стила и красотата на багрите, струящи от икони, стенописи, носии, черги. Вдъхновен от прелестта в орнаментиката в народното изкуство, от стила на Възрожденската архитектура, съумява да изгради собствен стил, който е свързан с радетелите за родно изкуство, но живее със собствена незабравима физиономия. Творбите му са реалистични като живопис, но в тях струи романтично настроение и съвременен хуманизъм. Естетическата му нагласа е развита във всеки пейзаж. Природата, планината със специфичен облик и романтично въздействие вдъхновяват. Красотата на Родопите ражда трепетни вълнения и мъничко носталгия. Багрите са ярки, наситени. Охрово-златисти, кафяво-червени, морскосини, маслено зелени – цветовете звучат като разнообразни стихове на песен за бита и миналото.
Предпочитанията му са главно в областта на пейзажа и портрета. Голямо място в творчеството му заемат картините с характерна стилизация на формата и предаване на типична национална атмосфера. Организира 4 изложби: две съвместни със Златю Бояджиев в Пловдив (1936, 1938) и две самостоятелни в София (1946, 1964).
Активен участник в дейността на Дружеството на южнобългарските художници. Участва в общи художествени изложби. През шейсетте години се премества да живее в Родопите. Установява се в село Широка лъка, където в бита и архитектурата открива най-запазените възрожденски традиции.
Умира на 06.06.1969 г. в Широка лъка.