Господин Желязков /1873 – 1937/

Господин Желязков Сербезов е роден на 20 юли 1873 г. в добруджанското селце Демирча, близо до Кюстенджа (Румъния). Основно образование получава в Добрич, във Варна завършва гимназия. Учител по рисуване му е Антон Митов, събудил у своя ученик траен интерес към изкуството.


И когато на 14 октомври 1896 г. в София е открито Държавното рисувално училище, Желязков е сред първия випуск приети 48 млади дарования и изявява талант и трудолюбие при първите си крачки в света на голямото изкуство. Още в края на първата учебна година преподавателският съвет (Иван Мърквичка, Антон Митов) съобщава пред всички, че Желязков е награден за отличен успех. Дипломира се – пак с отличие, през 1899 г. и като стипендиант (спечелил обявения конкурс) на Светия синод на Българската православна църква заминава да специализира църковна живопис в Русия.
Но за да се запише в Художествената академия в Петербург, се налага да учи в Казанската подготвителна школа. Вместо за три години Желязков я завършва за една (1899 г.-1900 г.) и през 1900 г. е приет – за показани безспорни качества, без приемен изпит в академията. По време на следването (1900 г.-1906 г.) се откроява със старанието и рисунките си, впечатлили известния Иля Ефимович Репин – той прави необичаен жест и студентът става един от малкото българи-ученици на Репин.


В професионалната мастерска (школа) на именития художник в продължение на две години и половина младежът учи, формира възгледите си, твори (за направени копия на Рембранд получава златен медал – „Портрет на възрастна жена“ и „Мъж в селски костюм“ се пазят и днес в Ермитажа в Петербург). Посещава и популярните четвъртъци в дома на професора – среща се и общува с елита на Русия. Духовната и творческата близост между Репин и Желязков (в някои от ранните му творби, създадени по руски сюжети – „Събиране на дърва“, „Бой със снежни топки“, „Майка с дете“ – се усеща влиянието на Репиновата школа) преминават в истинско приятелство. По-късно, в София, родените през 1916 г. близначки на Анка и Господин Желязкови са наречени Надя и Вера, като дъщерите на Репин. Двамата продължават да поддържат връзка и след завръщането (през 1906 г.) на българина в родината. Дори през 1928 г. в едно от писмата си от Финландия Репин изразява желание да му гостува. За съжаление намеренията им да се срещнат отново, не се осъществяват.
 

През 1907 г. се завръща в България. През 1908 г. Св. Синод на Българската православна църква дава специално препоръчително писмо Nо 1556 от 30.04.1908 г. на Г. Желязков, с което му се разрешава да наеме работата за иконопис и стенопис по храмовете във всички епархии. Негово дело са стенописите в храмовете „Св. Седмочисленици“ – София, храм – паметник „Св. Александър Невски“ – София /1911 – 1913 г./, катедралния храм „Св. Вмчк Димитър“ – Видин и други.
В България с престижната си диплома, богатия опит и умения Желязков бързо получава признание. Работи в различни жанрове на живописта – от скиците до оригиналния портрет и сложната сюжетна композиция, от иконата до монументалния стенопис. Със завидно професионално майсторство се отличават иконостасът в черквата „Света Троица“ в Добрич, десетте икони и картини с евангелски сюжети в черквата „Св. Никола“ във Враца.


Умението му да разположи фигурите в пространството, да улови детайла и да разкрие психологическото състояние на героите е особено силно и внушително (стенописа „Тайната вечеря“ в русенската катедрала „Св. Троица“, в образите на братята първоучители Кирил и Методий, на майката с дете в ръце). Художникът прави и проекти за мозайки – негов е проектът за мозайката на фасадата на сградата на Светия синод в София.
Не е случайна поканата към Желязков да вземе участие (с малцината български живописци – Иван Мърквичка, Антон Митов, Стефан Иванов, Никола Маринов и Никола Петров) в изписването на храма „Свети Александър Невски“. Рисува иконата на фасадата, фигурите на българските светии на пояса около олтара, стенописи, икони. Създава и две интересни композиции (1912 г.) – „Иван Рилски връща даровете на цар Петър“ и „Покръстването на княз Борис I“, при които се придържа към традиционната „едноплановост на средновековните фрески“ (А. Божков „Българско изобразително изкуство“, 1988 г.).


Във великолепната творба „Цар Петър изпраща дарове на Иван Рилски“ иконописецът Господин Желязков е изваял и образите на Ботев, Левски, Раковски и цар Борис III. Впрочем през 50-те години ХХ в. ликът на царя е замазан с бяла боя и мястото все още е празно.
Признание творецът получава и при участията си в международни изяви – в Лондон (1907 г.), Загреб (1908 г.), Белград (1912 г.). Като секретар на българската секция на съюза „Лада“ работи всеотдайно за южнославянска солидарност в изкуството.
Убеден, че „Лада“ е най-перспективното сдружение на художниците от славянските държави, Желязков се включва в него веднага след пристигането си от Русия. Избран е за секретар през 1908 г. и до 1912 г. води педантично протоколните книги на съюза. През този период са осъществени III и IV южнославянска изложба – в Загреб (1908 г.) и в Белград (1912 г.). Негови платна са изложени и във Виена.


В София, в църквата „Св. Седмочисленици” има и принадлежности от дърво с впечатляваща и богата дърворезба. Такова е задпрестолното разпятие изрисувано от Господин Желязков и дарено от Андрей Арсов през 1911г.
Да бъде с изкуството си и в последния миг от живота си е отредено на големия живописец. Той пада от скеле при изографисването на Клисурския манастир на 27 юли 1937 г. Умира с четка в ръка, както е живял.
Църквата и параклисът, на манастирът в Клисура „Св. Св. Кирил и Методий” се крепят на основи от XIII век. След пожара останали само колоните на първия храм. При застрояването на манастира отново през 1869 г. са открити и части от древния мраморен иконостас.


Едва половин век по-късно, през 1937 г., започва изографисването на църквата в светата обител. Със задачата били натоварени освен живописецът Господин Желязков и младия тогава Георги Богданов. Желязков рисувал Христос на купола на църквата, когато пада от скелето и умира.

Възкресение Христово, 20-те години на 20 век, маслени бои, картон, 34/49
Преображение Господне, 20-те години на 20 век, маслени бои, платно, 62/54