Данаил Дечев е роден на 20.08.1891 в Разград в семейство на агроном. Едва седемгодишен загубва баща си. От майка си наследява усета към красота в природата и дълбоката чувствителност. Негов пръв и единствен учител по рисуване е Драган Данаилов. Завършва Промишлено текстилно училище в Сливен (1910 г.). Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. През 1919 г. се установява в Пловдив, а след 1939 в София. От 1921 г. е член на Дружеството на южнобългарските художници.
Вглъбен в природата, в детските спомени от Лудогорието, живописецът рисува кътчета от Тракия, в полите на Родопите. Асеновград, Куклен, Коматево, Смолян, Устово и т.н.. Тези места му дават обилен материал за размисъл и изява. През 1922 г. открива първа самостоятелна изложба в Пловдив. Воден от любов към родната земя и хората ѝ, познавач на старото българско изкуство, макар и без академично художествено образование, Дечев се оформя като един от най-значимите представители на пейзажната живопис в България.
Творчеството му представлява едно непрестанно търсещо пътуване през Родината. Много художници преди Дечев са рисували къщите и дворовете в малки градчета и села, но той усеща по различен начин атмосферата на улиците и дворовете и създава неповторими серии платна. С живописна пластичност в „Копривщица“ лирикът на българската природа представя истинско богатство от колоритни решения и хармония. Многократно се връща към сходни сюжети с усърдно разработване на темата в дълбочина, следващо проникване в същността на природна гледка или състояние на човек. Творецът сам се усъвършенства сред природата и претворява хармонията между нежната зеленина на тучните ливади, теменужените хребети на Родопите, ведрото синьо небе и златното в натежалите нивя. Възприел реалистичния възглед в изкуството, Дечев не съчинява пейзажа, а го портретува. Той интерпретира характерното – равнината, морето, небето, светлината и пред нас оживява органичното единство на човека с природата.
Данаил Дечев работи в рамките на жанра, като рисува панорамни и градски пейзажи, фигурални композиции, разгърнати в природната среда. С променящи се пластични похвати творецът умело съчетава и уравновесява основните структурни посоки. С вроден талант композира елементите в картината в един завършен свят. Голям колорист, предпочитанията му са в съчетаването зелени и охрови багри, сребристи и седефени тонове, виолетово и синьо в различни нюанси, но се наблюдава как навсякъде се откроява зелената гама.
Запознаването със световната изобразителна култура на Франция и Италия през 1932 г. изиграва значима роля за изграждане на естетическия му вкус. През 30-те години той е вече зрял майстор на наситения с драматизъм пейзаж, а 40-те години внасят в творчеството му спокойствие и мъдрост. Най-добрите творби на художника от различните тематични цикли се отличават с дълбоко проникновение в характера на българската природа, с поетично чувство и тънко живописно майсторство.
Произведенията от зрелия му период се характеризират с могъща увереност и разнообразен живописен почерк, с майсторско моделиране на формата с отчетливи мазки редуващи се с леки докосвания на четката. Творби от Дечев притежават НХГ, галериите в много градове и други държавни и частни сбирки в България. Творчеството му е отличено с редица български и международни награди- от БАН, СБХ, Всеиндийската академия на изкуствата в Делхи, на международното биенале във Венеция (1946) и др.
Умира на на 5.08.1962, София.
Още за автора: https://djurkovigallery.com/blog/dechev/