Дечко Узунов /1899-1986/

Дечко Христов Узунов е един от най-големите майстори на съвременната българска живопис. Художественото му наследство – приложно и изящно е изключително разнообразно. Твори в областтите живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете: портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. По своя мащаб и значимост творчеството му надхвърля границите на България.

През 1999 г. ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за художник на хилядолетието и световноизвестна личност. Това е най-голямото международно признание за български творец.

Роден е на 22.02.1899 г. в Казанлък. Първият му учител по рисуване е Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров и проф. Стефан Иванов. През 1922 г., когато  общият курс на подготовка завършва, Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен, за да се запишат в Мюнхенската художествена академия. Там той специализира при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние се запознава с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци: Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков. Те  формират приятелското обкръжение на Узунов, а и стават модели за портретите му. В Академията Узунов усъвършенства живописната си техника. Усвоява изкуството на символизма, който бележи портретите и ранните му композиции. Художникът не остава чужд на чувствителността на германския експресионисъм, който повлиява линията в графичните му творби.

След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия в София. През 1924 г. се дипломира с отличие в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г. След 1932 г. преподава живопис в Художествената академия. Там е Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. През 1945 г. е избран за Ректор на НХА. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

Дечко Узунов присъства изключително активно в художествения живот на България. Член е на дружество „Родно изкуство“ и на многобройни комисии по повод различни културни инициативи. Участва в почти всички общи художествени изложби на дружество „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Организира многобройни  самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин. През 20-те и 30-те години на 20 век работи в областта на сценографията, пространственото оформление, монументалното изкуство. През 1939 г. е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. През 1957-1959 г. е директор на НХГ. През 1978 г. му е присъдено званието Академик.

Дечко Узунов в космополитна личност с изключителен принос към българското изобразително изкуство. Творчеството му поставя жалони в развитието на българската живопис.

Наследниците му даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък. Негови картини са собственост на НХГ, СГХГ, художествени галерии и колекции в страната и чужбина.

Художествената гимназия в Казанлък и Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн носят името „Академик Дечко Узунов“.

Умира на 26 април 1986 г. в София.

Пейзаж от Китай, 60-те години на 20 век, маслени бои, платно, 50/71
Натюрморт с цветя и плодове, 1939, пастел, хартия, 37/28