Елена Карамихайлова е български художник, живописец и е сред първите жени-художнички у нас. Има отчетлив личен стил, който се проявява най-характерни в пейзажите й, повлияни от импресионизма. Работи в жанра на психологичния портрет.
Елена Карамихайлова Янева е родена на 6 декември 1875 в Шумен. Починала е на 30 април 1961 в София. През 1895 завършва Робърт Колеж в Цариград. През 1900 заминава за Мюнхен, където до 1910 е ученичка на известните педагози-художници Хенрих Книр, Анжело Янг, Християнс Ландерберг.
Рисува множество портрети, сред които се откроява образът на нейната сестра Магда Карамихайлова „Сестра ми” 1909, Национална художествена академия. Рисува фигурални композиции, които разказват за светския живот у нас след Освобождението: „Пред бала” ( по-известна като „Пред огледалото”) 1909, Национална художествена академия. Неин герой е българската градска жена. По-късно обаче се обръща към селото и простата селска героиня завладява изкуството й: „Селянка от Земен” 1939, „Овчарки от Земен”.
Майчинството е друга тема в нейното творчеството: „Българска мадона”, 1914
Рисува цветя: „Рози”, „Слънчогледи”