ИВАН ИВАНОВ ИВАНИЧ /1879 – 1966/

Иван Иванов Иванич е роден 1879 г. във Видин. Учи в Държавното Художествено Рисувално Училище в класа на проф. Иван Мърквичка. След завършване на Рисувалното училище заминава за Букурещ. Завършва Букурещката Академия по изкуствата  при проф. Костанда и проф. Гропяно. В Румъния е студент и рисува заедно с българите Христо Петров и Кирил Димитров. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война е военен художник.

През 1919 г. Иван Иванов е сред основателите на Дружеството на Независимите художници. Активно работи за дружеството като негов Секретар и Председател. Участва в живота на дружеството и в художествените изложби в България. Излага  своите творби заедно с най-прочутите художници.

Последното му известно участие в изложба е през 1946 г. с “Пейзаж”.

Любима тема са му били пазарите, с тяхната пъстрота и колоритни образи. Творбите му носят народния дух и национална самобитност.

Характерни за творчеството на Иван Иванов са битовите композиции, пейзажите.

„Софийски пазар“ е изключително художествено произведение. Картината е връх в българската живопис и в творчеството на бележития художник Иван Иванов. Горещият летен ден с надвисналата мараня, състоянието на всеки от многобройните персонажи, богатият топъл колорит, финна мазка, внушеното състояние, и артистичният замах впечатляват с таланта и оставят зрителя притаен да наблюдава отминалия пазарен ден.

С еднакво майсторство той създава монументални сцени, запечатали стотици динамични образи по пазари и кръстопъти и нежни акварели с пътеписно звучене. Художествените достойнства на живописта му го поставят сред най-значимите рисувачи. Произведенията му са сред най-добрите образци на българското изобразително изкуство. От творбите му струи светлина и оптимизъм. С тях той грабва всеки, който се е докоснал до творчеството му.

Макар, според личните му автобиографични спомени през 1948 г. да е удостоен с народна пенсия – за заслуги като културен деец, той е сред репресираните творци след 1944 г. Неговите творби отсъстват от депата на държавните галерии, официалните каталози, големите енциклопедии за изкуство. Това е сигурният начин един художник да бъде забравен. Негови картини се съхраняват само в сбирката на БНБ, часни галерии и колекционери.

През 1966 г. умира в София.

В началото на 2002 г. е изваден от забвението изложба в частна галерия “Мелон”. Отново се чува името му, за него пишат журналисти, изкуствоведи. За първи път от десетилетия са показани 18 акварела от времето на Първата Световна война

Софийски пазар, 1937, маслени бои, платно, 92/112
Гъски, 20-те години на 20 век, маслени бои, платно, 54/65