Кирил Петров /1897-1979/

Новатор, модернист, представител на движението „Родно изкуство“, член на Дружеството на независимите художници и на Дружеството на новите художници.

Завършва живопис при известния художник проф. Никола Маринов. На Международното изложение в Париж през 1937 г. участието му е оценено със златен медал. През 1973 г. печели наградата на СБХ на името на Владимир Димитров-Майстора, а след това прави самостоятелна изложба в Берлин. Рисува селските труженици, любовта към труда и даровете на земята. Образите са одухотворени, с едри мазки на четката и на пръв поглед не конкретни черти на лицата, но характерни, запомнящи се и напълно реални. Ярък и самобитен български художник.

Създава предимно фигурални композиции в съвременен живописен стил. Сюжетите си избира из живота и труда на селяните: „Изпращане на работа”, „Харман”, „Голямото семейство”, „Делба” и др. В творбите си разкрива своите представи за същността на българския селски човек, патриархалния му живот и любовта му към земята и труда. Фигурите са изградени с първична сила и изразителни жестове. Колоритът е съставен от бледоохрови и зеленикави тонове. В картините от 50 – те и 60 – те години тематиката е същата, но в пластичните възгледи на художника настъпва рязка промяна. Посредством усложнена ритмична композиция от леко геометризирани взаимопроникващи се структури, блед колорит и тъмни контури той очертава формите и предава нови художествени значения на творбите: „Връщане от полето”, „Имотът на Гергови”, „Пространственост”, „Патриархалност”, „Наследници” и др. Създава циклите „Прадеди” и „Битови фрагменти”, в които обобщава мислите си върху идеалното битие на селянина и неговата привързаност към земята. Работи и в областта на голото тяло и пейзажа и насища картините с нежен лиризъм . 

На нивата, 1942, маслени бои, платно, 86/64
Абстрактно, 1970, рисунка маслен пастел, 64/28