Никола Кожухаров /1892-1971/

Висторията на изобразително изкуство Никола Кожухаров е основоположникът на баталния и исторически жанр в българското изкуство. Той е художникът, който илюстрира най-значимите събития от българската история. Автор на исторически композиции, той рисува и импресионистични камерни колоритни творби, които вълнуват с  неподправена емоция и ярък колорит.

Никола Кожухаров в роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Скоро след това семейството се мести да живее в Стара Загора. Там баща му Атанас Кожухаров е дългогодишен директор на Гимназия и основател  на археологическо дружество „Августа Траяна“. Завършва Първа мъжка гимназия “Ив. Вазов” – Стара Загора (1910 г.) и през есента на същата година е приет студент в Държавното художествено-индустриално училище в София. Учи живопис при проф. Иван Мърквичка и проф. Цено Тодоров. Като студент (1911 г.) открива изложба в Старозагорската девическа гимназия, заедно с известните старозагорски художници Димитър Гюдженов и Васил Маринов.

През 1914 г. печели конкурса за завеса на театрално дружество „Театър“ в Стара Загора и с Димитър Гюдженов заминават за Франция, където специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. След завръщането си в България  е приет за член на дружество „Съвременно изкуство“. По време на Първата световна война той е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин.

Избран е за преподавател (1924 – 1929) и професор (1929 – 1962) по рисуване в Художествената академия в София и във Висшия педагогически институт във Велико Търново (1962 – 1967 г.).

Създава много композиции на исторически, военни и битови теми. Вълнуват го легендарни личности и героични събития. Композициите, посветени на Средновековието и Възраждането добиват изключителна популярност и са използвани за илюстрации на учебници по история, календари, картички.

Едни от най-ценните в творчеството му са творбите със сюжет от българския фолклор. През 20–те и 30–те години на ХХ век разширява кръга на интересите и на живописните си изяви. Открива първата си голяма изложба 1922 г. в Стара Загора заедно с  Димитър Гюдженов.

Работи много, като избира различни сфери на представяне. Създава завеси на театри, декори на постановки Старозагорския и Народния театър в София. Илюстрира  детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, банкноти.

Твори   и в областта на стенописта. Първият му опит в тази област са стенописите в читалищния салон на село Кунино (1948). Заедно с Димитър Гюдженов, по покана на старозагорския митрополит Климент, през 1959-1960 г. извършват цялостно изографисване на катедралния храм “Св. Димитър” в Стара Загора. През 1961 г., отново с Димитър Гюдженов рисуват стените на храма „Свети Николай Чудотворец“ във Варна. През 1962 г. е изпратен от митрополит Йосиф да изпише храма “Св. Йоан Рилски” в Търговище. През 1965 г. работи върху стенописите на храма “Св. Петка” в Русе. Стилистиката при изписването на иконите е под влияние на италианския Ренесанс и европейския сецесион.

Автор е на мемориални монументални скулптурни произведения. Негово дело са паметникът във Видин, издигнат в памет на офицерите и войниците от Трети бдински пехотен полк, загинали по време на войните за национално обединение, както и надгробното релефно изображение на митрополит Методий Кусев в Стара Загора. По проект на Никола Кожухаров е изработен и паметникът на Гюро Михайлов в Пловдив, открит на 29 ноември 1938 г.

В периода 1925-1969 г. изписва 27 черкви в страната. Участва в общи художествени изложби и в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Ню Йорк. За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г. Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий“, I степен.

Умира на 1 юни 1971 г. в София.

Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в Стара Загора, частни сбирки в страната и чужбина.

Портрет на момиче, 1911, маслени бои, картон, 38/38
Рилският манастир, 1949, маслени бои, фазер, 45/54
Почивка, 50-те години на 20 век, маслени бои, платно, 35/45