nikola kostov andonov

Никола Костов Андонов /1887-1981/

nikola kostov andonov

Художникът Никола Андонов е роден на 17 януари 1886 г. В София. Той е един от първите студенти в Художественото индустриално училище (Рисувалното училище). Негови учители по живопис са: Иван Мърквичка, Антон Митов и Иван Ангелов. Завършва Академията през 1913 г.

Още като студент работи по изписването на катедралния храм „Св. Александър Невски“, заедно с 17 руски и 14 български художници. По време на работата по стенописите рисува маслен портрет на Евдокия Гавриловна – руският модел, чиито изящни лице и ръце са превъплатени в ангелските и херувимски образи в притвора на храма. Поканен от професор Переминов да работи по изографисването на Руската църква в София.

Никола Андонов е ученик на Антон Митов и един от основоположниците на съвременната българска живопис. От учителя си, художникът възприема най-ценните виждания на големия наш битописец и ги пресътворява през личното си оригинално и неповторимо виждане. Всеки  представен образ в картините му – селяни облечени в потури, жени в пъстри носии е не само точно предадена човешка индивидуалност, но и правдиво разкрива човешки черти от българската народопсихология.

Творческото му верую е формирано в зората на ХХ-ти век, когато като един от първите завършили Рисувалното училище – започва да работи за разкриване на националното своеобразие и специфика, стриктно придържайки се към етнографската достоверност на облеклото, бита и типажа. Ангажираността му към определени теми и сюжети  е свързана с академичните принципи в изграждането на композицията и формата, изведена чрез светлосенки, а не чрез тоновете на цвета. Андонов е един щедър талант, надарен с неподправена емоционалност и непосредственост. Неговите живописни откровения събуждат и запазват интереса към очарованието на отминалото време. Срещата с образите му обогатява с докосването до вчерашния ден, до недалечното минало.

Живописта на Никола Андонов е своеобразен феномен в българското изкуство. В нея тематично преобладава фигуралната битова картина. Красивите  сцени от живота и ежедневните занимания на българина впечатляват с изключителната наблюдателност на художника. Неговите разнообразни пищни пазари, макар и изпълнени с подчертано многобагрие и ярък колорит, са вярна панорамна картина на първата половина на ХХ век, на битовите и социални особености в тогавашния живот и на очарованието на природата: слънцето, летния ден, в който се раждат и животът и плодовете на земята. Човекът в картините на Никола Андонов е обаятелен и най-често огрян от слънчева светлина. От картините струи топлота, радост от живота и ежедневния труд, и плодовете му. Наблюдателността на художника поразява и в слънчевите пейзажи и натюрморти, нарисувани с неподправено живописно чувство. В натюрмортите му живее щедростта и богатството на есенните плодове.

Платната на твореца – големи и с множество фигури или малки и интимни, винаги са изградени добросъвестно и с любов. Освен живописна, те имат и несъмнена историческа стойност като ценни документални свидетелства за епохата. Сред моделите, които художникът портретува преобладават негови близки и роднини. При рисуването на модела той се придържа към класическите постановки, академичната моделировка и вярната на натурата физиономическа характеристика.

Никола Костов Андонов е дълголетен и продуктивен творец, който оставя богато, осмислено творчество – плод на 60 години самоотвержен труд. Диапазонът на творчеството му е изключително широк – жанрова живопис, баталните картини, градски пейзажи, натюрморти, портрети. Въпреки огромното трудолюбие и завиден интерес към произведенията му, художникът е изключително скромен. Представя първата си самостоятелна изложба през 1970 година в София.

Умира в София на 11 ноември 1978 г.

Пазар, маслени бои, платно, 81/105
Портрет, маслени бои, платно, 24/19