Никола МАРИНОВ /1879-1948/

Никола Маринов е  български художник, живописец и  акварелист от световна класа. Сред всички художници на ХХ век трудно ще се намерят няколко, които да постигнали неговата  пластичност. Създава особена атмосфера на образите чрез прозирността на акварела и разливането цветовете. Композициите му са хармонични и богати на нюанси, а багрите – проникващи една в друга. Своето поетично вдъхновение Никола Маринов черпи от чистата женската красота, изключвайки първичния намек за еротика. За него живописта е дълбоко вътрешно преживяване, а не бездушно занаятчийство.

Никола МАРИНОВ Абаджиев е роден на 10 юли 1879 в Ески Джумая, днес Търговище. Учи рисуване при чехите Петрас (във Варна) и Трунечек (в Търговище), които го насърчават да продължи. Завършва (1903) със златен медал живопис в Художествената академия в Торино при проф. Джакомо Гросо и проф. Андреа Таверние. Прави самостоятелна изложба в Торино още като студент. Работи 2 години в Италия и през 1906 се завръща в България. Става учител в София (1907-1919), взема участие във войните 1912-1918 като строеви офицер. От 1921 до 1940 е професор по живопис в Художествената академия и неин директор от 1935 до 1937.

Никола Маринов е и сред най-ярките преподаватели  в Художествената академия. Обучава няколко випуска от най-талантливите поколения в родното изкуство. Всички те наследяват неговата всеотдайност към живописта и го запомнят като ненадминат учител. Негови студенти са били Илия Бешков, Илия Петров,  Кирил Петров, Владимир Рилски, и др. Неговото място в академията по-късно заема ученикът му Илия Петров.
 

Никола Маринов участва в рисуването на църковни стенописи в църквите „Александър Невски“ в София, „Света Марина“, „Св. Възнесение“ и „Св. Архангел Михаил“ в Пловдив, „Св. Седмочисленици“, „Св. Кирил и Методий“ и „Св. Параскева“ в София, „Св. Троица“ и „Св. Никола“ в Ловеч, „Св. Петър и Павел“ в Бяла черква, „Св. Иван Рилски“ в Перник и др.

Никола Маринов почива на 16.ХII .1948 г. в София

След смъртта му са организирани няколко негови посмъртни изложби в Букурещ (1955) и в София (1960), юбилейна изложба в София и Търговище (1974), където има и голяма колекция с негови акварели.

Майка, 20-те години на 20 век, акварел, 28/20
Майка, акварел, 26/18