„Силата на Никола Танев е в сърдечната откритост на живописта му, в опиянението от намерения мотив, мълниеносно хванат и звънко сложен върху платното“
Ружа Маринска
Никола Танев е роден на 5 октомври 1890 г. в Свищов. От 1905 г. живее във Франция. Учил е в Парижката академия за Декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан, за кратко става ученик на Моне.
Танев е един от най-изтъкнатите български художници. Учи в Парижката академия за декоративни изкуства (1908 – 1911). Пътува много – в Германия, Италия, Швеция, Чехословакия, Полша. Изложбите му следват една след друга както в чужбина, така и в България. Негови картини са част от експозициите на редица музеи и у нас и в Европа, както и от частни колекции.
Първата му самостоятелна изложба е в София през 1912 година в Тръпковата галерия, следва друга отново там през 1914-та. Следващата година прави още една в Пловдив. У нас самостоятелните му изложби са близо 30.
Работи във всички жанрове, но има изразени предпочитания към пейзажа.
През 1921-ва година открива първата си изложба в Инсбрук, Австрия, където показва пейзажи. В чужбина излага картини в столиците и някои големи градове в Германия, Чехия, Италия, Сърбия, Полша, Холандия, Швеция. Участва в представителна изложба на българското изобразително изкуство в Прага през 1926-та година.
През 1927 г. художникът „открива“ Карлово. В подбалканското градче сякаш се отприщва натрупаната у него енергия и „глад“ за ярка светлина и наситена звучност на цветовете. От тук насетне пейзажите му от български градове се превръщат в цветно-светлинни импресии, които му донасят славата на „слънчев“ художник.
С неговото творчество в българската живопис навлиза нов, свеж полъх и израз на свобода на духа.
Никола Танев е не само сред първите наши импресионисти, той създава стил, който може да се добави към световните шедьоври, защото връща на импресионистичния пейзаж ярката южна светлина, която го зарежда с енергия.
През 1945-та година по време на Комунистическия режим у нас е обявен за „буржоазен художник“ и е задържан в затвора за няколко месеца. Четири години по-късно получава инсулт и се парализира. През май, 1962 е открита негова юбилейна изложба в София, на 23 юли същата година умира.
През 1969 г. посмъртно е удостоен със званието „Народен художник“.
В списание „Култура“ проф. Димитър Аврамов пише: „Никола Танев е бил през целия си живот само художник. Живял е винаги и във всичко като артист. Няма данни да се е интересувал от политиката или да се е вълнувал от политическите борби. Не е принадлежал към никаква политическа организация, към никаква партийна секта. Изкуството му е стигало. На него е отдавал всичките си сили – пламенно, страстно, до самозабрава. Неизвестен е броят на създадените от него творби. Голяма част от тях са пръснати из чуждестранни колекции. У нас адресите им също се губят, a те са били едни от най-добрите – неговите шедьоври. Шедьоври и на българската пейзажна живопис“.