Ролан Удо /1897- 1981/

Роден в Париж на 29 юли 1897 година, Ролан Удо е френски художник и литограф. Създава гравюри, стенописи, театрални декори и илюстрации на книги. Самоубива се на 17 юли в родния си град.

Възпитаник е на Националното училище за приложни изкуства в Париж, където по-късно се завръща като преподавател. През 1915 година става асистент на руския художник с псевдоним Леон Бакст, известен сценограф на балетни постановки. Именно Бакст го запознава с творчеството на Пол Сезан, Пиер Бонар и Едуар Вуйар, като първите двама му оказват силно и устойчиво влияние. По същото време, Ролан Удо се изявява като дизайнер на мебели и тъкани.

Повлиян първоначално от модерната живопис от началото на 20 век, и особено от фовизма и кубизма в изкуството, творчеството му еволюира към стила, заимстван от френската пейзажна живопис, доминирана от бележития френски художник Жан-Батист Камий Коро. Удо, заедно с още седем свои съмишленици, формира групата на т.нар. „художници на поетичната реалност“- Морис Брианшон,  Раймон Льогьо, Кристиан Кайар, Жул Кавайе, Роже Лимуз, Андре Плансон и Костя Терешкович. Художниците се познават отдавна, и макар не всички от тях да споделят общи възгледи, са приятели. Удо посещава заедно с Льогьо и Браншион Националното училище за приложни изкуства в Париж. Израстват като творци в твърде динамичната художествена среда от началото на 20-ти век, когато парижкият авангард е успял да събори стената на отхвърлянето и хората се надпреварват да изкупуват буквално всичко, което излезе от ателиетата на кубисти, сюрреалисти и абстракционисти. От революция тяхното изкуство се е превърнало в скъпа мода.

Художниците на поетичната реалност също минават през авангардните течения на времето, но и бързо се отказват от тях, отвратени от модата и нейните непостоянни течения. Така те избират искреността и истинността в рисуването, стремят се към повторното завоюване на простия живот: сцени на близост, фигура, пейзаж… За Рене Юж, уредник в Лувъра, специалист по история и психология на изкуството, всички те са „онези, които не искат да се откажат от това да се харесат, както някога, чрез темата и реализма, този дар, пренебрегван през двадесети век, но също и чрез освобождаването на цветовете, дарът на настоящето“.

Ролан Удо, „на когото всички приятели завиждаха за уравновесеността и спокойствието“, се самоубива около 84-тата си годишнина. Погребан е в Онфльор, в Нормандия. В Музея за модерното изкуство в Париж се съхранява негово печатно изображение, творящ в своето ателие.

Натюрморт, маслени бои, платно, 62/82