Сирак Скитник /1883-1943/

Сирак Скитник е роден на 22 октомври 1883 г. в Сливен с името Панайот Тодоров Христов в бедно семейство на текстилен работник.

Един ден – разказва той в спомените си – баща ми, който често оставаше без работа, ми даде 40 лева с думите: „Синко, повече не мога. Виж къде и как ще изкарваш хляба си“. През 1898 г. постъпва в Семинарията в София и през тези четири години създава връзката си със софийската литературна бохема. Следва изявата му като поет и раждането на псевдонима. Ето неговият разказ пред професор Любен Димитров: „Един летен ден в Троянския манастир седнах под вековен дъб да си почина. Зарових пясъка пред себе си с пръчката, която държах. Беше ми тъжно и чувствах самотата и безизходицата на моята младост. Кой знае защо, написах за себе си думата „Сирак“ и спонтанно добавих към нея „Скитник“. Тъй се роди моят псевдоним“.

1908 г. преобръща живота на Панайот Тодоров. Със спестените пари от учителстването заминава за Петербург да следва живопис и остава там до 1912 г.

Този негов престой в руската столица има особено значение за мирогледа му и за цялостното му оформяне като творец. Духовната връзка с учителя му Александър Николаев Беноа /архитект, историк на изкуството художник, критик, илюстратор, сценограф/, неговата ерудиция и талант, стават идеал и модел за Панайот Тодоров. Големият художник Михаил Врубел е впечатлен от доброто образование по философия и класически езици на младия българин. Той го въвежда в трудно достъпните петербургски кръгове. Заради ненаситния му глад за знание му дават прякора „Гълтачът на пространства“. Приемат го в най-авторитетния кръжец „Мир исскуства“. Излага свои картини заедно с художниците – авангардисти, сред които е и Макс Шагал. За да се издържа, рисува театрални декори и плакати. Платната му от този период са изпълнени с призрачните видения от „белите нощи“. През 1912 г. младият художник участва в изложбата на „Съюза на младите“ в Петербург.

Прибира се в България. Участва в трите войни – Балканската, Муждусъюзническата и Първата световна. Връща се от войните с орден за храброст и с няколко шрапнела в гърдите, вследствие на които до края на живота си страда от задух.

В годините след войните той оглавява духовния елит в София. През 1919 г. заедно с други художници създават движението „Родно изкуство“. Така се сливат българското и европейското, националното и универсалното, традиционното и съвременното, фолклорното и индивидуалното. Сирак Скитник не само пише за тези нови канони, но и рисува така. Заради своята обществена дейност и изградения си авторитет художникът и критикът Сирак Скитник е избран от гилдията за пръв председател на Общото дружество на художниците, от което по-късно се ражда Съюзът на българските художници.

През 1923-1924 г. той е драматург и артистичен секретар на Народния театър и поставя пиесата на Морис Метерлинк „Монна Ванна“. За това негово режисьорско и художническо изпълнение дълго се говори като за събитие.

„Главна негова територия си остават пейзажът и натюрмортът. Не познавам друг български живописец от епохата, у който светът на предметите да е получавал толкова интимно и свободно пресъздаване, у който камерното домашно пространство да е вмествало такава душевна необятност“. Това пише за него изкуствоведът доцент д-р Ружа Маринска.

Първата му самостоятелна изложба е през 1933-та година, а следващата през 1935-та. И двете се състоят в София.

Идва 1935 г. и Сирак Скитник е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на Българското радио.

Умира на 5 март 1943 г.

Цветя, 40-те години на 20 век, авторска техника, хартия, 37/51
Ваза с цветя, 30-те години на 20 век, смесена техника върху хартия, 22/17