Стефан Иванов /1875 – 1951/

Стефан Иванов Георгиев е роден на 25 декември 1875 в село Долна Бяла Речка, Михайловградско. През 1903 завършва Живопис в Рисувалното училище в София при проф. Иван Мърквичка. Преподавател от 1907 в Рисувалното училище, През 1914 става професор по живопис, а в периода 1929–1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са Дечко Узунов, Георги Велчев, Никола Вълчев, Живка Пейчева. Първоначално Стефан Иванов се насочва към пейзажа и портрета. Рисува стара София, бедните квартали. Рисува и много икони, стенописи и проекти за мозайки в „Ал. Невски”, „Света Петка”, „Свети Седмочисленици” – София и др. Отделя особено внимание на пленерните портрети, когато моделите са разположени сред природата. След две годишно пребиваване в Париж (1925-1927) живописта му се променя. Натюрмортите му се отличават със същата интимна задушевност и поетичност като портретите. След 9 септември 1944 създава композиции на съвременна тема – манифестации и т.н. През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Званието „заслужил художник“ му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно — и званието „народен художник“. Награди: Св. Александър ІV степен, 1920 За граждански заслуги, ІV степен, 1921 „Кирил и Методий” І степен, Димитровска награда. Умира на 14 юни 1951 г. в София.

Пианистката, 30-те години на 20 век, маслени бои, платно, 100/78