Христо Берберов /1875 – 1948/

Христо Иванов Берберов е роден на 23 октомври 1875 година в град Елена – тогава в Османската империя. През декември 1893 г. заедно  със Захари Желев, Драган Данаилов и Георги Митов се записва във втори клас на тригодишния подготвителен курс на академията в Торино. Според студентското му досие през учебната 1893/1894 г. на Берберов е разрешено да посещава първи клас на тригодишния специален курс по живопис. По време на следването му за успехите му е награждаван няколкократно. През учебната 1893/1894 г. има две похвални грамоти на изпитите по анатомия, перспектива и за декоративна рисунка. На следващата година – учебната 1894/1895 г. е награден с грамота за рисунка на голо тяло. В периода от 1895 г. до 1898 г. младият Берберов записва и завършва тригодишния специален курс по живопис. Негови преподаватели в Академията са проф. Джакомо Гросо и Пиер Челестино Джиларди. Той има шанса да усвои живописните уроци и прочутата Гросовска палитра и да ги развие в овладяно майсторство да работи с материята. През учебната 1896/1897 г.  във втори клас на курса по живопис на голо тяло по модел е награден със сребърен медал. Местата, които е посещавал в Торино и Италия, просторните площади, живописните улички, арки, двора и ателиетата на Академията, емблематичната за Торино кула Монте Антонелиана, Гарата Порта Нуова, шедьоврите на старите майстори и атмосферата остават отпечатък върху характера на човека и творбите на живописеца. Животът на студента с натоварената учебна програма и рисуването е в значителна степен обогатен от възможността да общува неформално с преподавателите си – да пият кафе или да  посещава ателието на проф.Гросо. Има сведения, че заедно с колегите си максимално попива от културата: посещава сказки, разглежда изложби, ходи на концерти, театър, опера. По време на карнавалната седмица и веселието с маски в театър „Скрибе“ Берберов е сред отличилите се маскирани заедно с Христо Гунчев и Параскев Венков. След адаптирането в Торино пътува из Италия. През 1898 година завършва Художествената академия Албертина в Торино. След дипломирането си се връща в България. Рисува пейзажи от красивите български градчета и села.

През 1899 година излага свои творби в Четвъртата изложба на Дружество за поддържане на изкуството в България. От родината художникът поддържа контакти с колегите си от Академията. В началото на ХХ-ти век посещава отново Италия. През 1912 г. е в Стреза, където Луиджи Болонгаро (1874-1915) рисува портрет на Берберов.

От 1912 г. до 1922 година преподава анатомия и перспектива в Художествено- индустриално училище (Художествена Академия).

През 1935 г. е организирана  прочутата изложба „Сто години българско изкуство 1820-1920 г.“. Изложбата е аранжирана в Царския манеж в София и е съпроводена с каталог. Берберов е включен с картината му „Момиче“.

Работил е  предимно в областта на пейзажа и портрета Рисува с маслени бой върху платно и картон, в различни формати, често камерни. Творбите му се отличават с изключително точна пластична моделировка на лицата на нарисуваните и с великолепно пресъздаденото дълбоко психологично състояние, обикновено на очите на моделите. Поразяват ни чувствителността на моделите и едва доловимата меланхолия. Един от най-любимите му модели е собствената му съпруга. Увлечен от символистичната литература рисува образи, на които предава символистично значение. Берберов е един от първите художници в българското изкуство, които работят в техниката офорт.

Христо Берберов умира на 29 януари 1948 година в София. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, частни колекции в България и Европа. Многократно репродуцирани са: „Портрет на сина ми“ (1908), „Старото пристанище в Несебър“ (1910), „Сакаджии в Несебър“ (1910), „Чардак на еленска къща“ (1926), „Пейзаж от Рила“ (1928), „Галата край Варна“ (1931) и „Автопортрет“ (1937).

„Целувката на Юда“ (по италиански автор), 1892, маслени бои, платно, 140/96
„Улица в Трявна“, около 1910, маслени бои, платно, 76/51