Ярослав Вешин /1860-1915/

На 26 май 1860-та година в град Вране в Чехия се ражда бъдещият живописец Ярослав Вешин.

Влечението му към рисуването е от най- ранна детска възраст. Още като ученик пълни тетрадките си с рисунки, което не се харесвало много на неговите учители, защото в часовете не се занимавал с нищо друго.

Детството на Вешин не е много леко. Баща му е лекар осъден на смърт, поради участието си в революцията през 1948 г., но по- късно помилван се мести в град Вране, където се ражда художникът. Майка му е немкиня и възпитава у децата си любов към немската култура. С много лишения и усилия баща му успява да го изпрати да учи живопис в Париж, за да удовлетвори огромната страст на сина си към изобразителното изкуство.

Той завършва Пражката художествена академия през 1680-та година, но за да усъвършенства уменията си, продължава своето образованието в Мюнхен. Там започва своята кариера в изкуството. Специализира при Карл Пилоти, О. Зайц и Йозеф Бранд.

В творчеството му преобладават битови сюжети с висока живописна стойност и богато етнографско съдържание. Става известен с цикъла от картини със словашки сюжети, а европейска слава му носи творбата „Словашка сватба“, показана за първи път в Мюнхен през 1887 г. У нас има запазени маслени етюди към същата картината. Тези малко по формат произведения са основата на живописното виждане на художника. По- късно те допринасят за развитието на новите насоки на живописта в началото на 20-ти век.

По покана на тогавашния български министър на просвещението Константин Величков, чешкият художник пристига в у нас, за да преподава в новооткритото Рисувално училище в София. През есента на 1897 г. художникът за първи път стъпва на българска земя и остава завинаги. Така Ярослав Вешин се превръща в един от най-значимите чужди художници, посветили живота си на България.

По време на това важно житейско решение, художникът вече е утвърден и не е имал нужда нито от признание, нито от много средства. Единственото, което го подтиква да дойде в София, е било благородното му желание да помогне на едно прохождащо изкуство.

Веднага след пристигането си у нас, Вешин започва да рисува различни сюжети, в които отразява битови сцени, селския труд, динамиката на градския пазар, красотата на малко познати кътчета. Същевременно с това в Рисувалното училище подготвя десетки именити художници, сред които Елисавета Консулова-Вазова, Никола Петров, Атанас Михов. Като преподавател той обръща особено внимание на рисуването на открито, както и на значението на колорита и формира вкусове у своите ученици. През 1903 г. поради несъгласия с ръководството той напуска преподавателския си пост. По същото време получава покани да стане придворен живописец в Германия и Австро-Унгария. Но предпочита да продължи да живее и твори в България. Участва в много изложби у нас и в чужбина.

Изкуствоведката Бистра Рангелова казва за него: „С няколко щриха той постига внушението за летящите в галоп коне, свободните с различна плътност петна на размития туш внасят усещането за богата „цветност“ в черно- белите рисунки .“

През 1904 г. става военен художник и така се утвърждава като родоначалник на баталния жанр в българската живопис. Повечето от най-добрите му картини от този период са показани в експозицията на Военноисторическия музей. Творбите му отразяват сцени от двете Балкански войни (1912-1913), покрусата и страданието на хората през тези тежки години.

Ето какво пише за него една от ученичките му Елисавета Консулова –Вазова: „Тук ще сложи на пръв план някой войник, който развежда уморени коне, там-някаква група предмети или животни. Всичко това умееше да свърже хармонично, облъхнато от изобилните в неговите творения въздух и светлина, забулено понякога в разните планове на перспективата от мъгла, прах или дим, и по тоя начин постигаше най- накрая художествено творение, достойно за един Вешин“.

Освен картини на военна тематика, той рисува и българското село: „Вършитба” (1900) , „В мъглата”(1898), „Орач” (1899). Пазарските сцени привличат художника с оригиналния си богат живописен характер: „Връщане от пазар” (1898), „Пазар в Одрин” (1899), „Пред хана” (1899).

Ярослав Вешин умира на 9 май 1915 в София.

Разходка в зимен ден, 1892, маслени бои платно, 55/73
Бой със снежни топки – етюди, 2 броя, края на 19 век, маслени бои, картон, 25/12
Ескиз към картината: „Фердинанд І със синовете си Борис и Кирил на парада в чест на 20 год. от възкачването му на престола“,1907, маслени бои, платно
Портрет на момиче, 1892, рисунка, 43/28
Словашки момичета, края на 19 век, маслени бои, платно, 50/30