Васил Захариев Стоянов е български график и изкуствовед, считан за основоположник на българската графика. Художникът е роден на 8 юни 1895 г. в град Самоков. През 1911 г. постъпва в Художественото индустриално училище в София, където завършва през 1919 г., след дълго прекъсване (1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.) по време, на което взима участие във войните, в специалностите Декоративно изкуство и Графика при проф. Цено Тодоров, проф. Харалампи Тачев и проф. Стефан Баджов. През 1921 г. за кратко време учителства в Самоков, а между 1922 и 1924 г. специализира в Държавната академия за графично изкуство в Лайпциг при проф. А. Колб и проф. Х. Мюлер. От 1924 г., след завръщането си в България, е преподавател по графика и декоративно изкуство в Художествената академия, от 1929 г. – извънреден професор, а от 1934 до 1945 г. – редовен професор. Васил Захариев в ректор на Академията между 1939 и 1943 г. Негови ученици са Георги Герасимов, Здравко Александров, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Васил Стоилов и други. През 1928 г. инициира обявяването в Държавен вестник на списък на архитектурни и художествени паметници от национално значение, които да станат обект на закрила от Закона за опазване на народните старини. Захариев е и сред хората, допринесли най-много за музейното дело в родния му град Самоков. В периода 1959 – 1961 г. работи към БАН в Института за изобразителни изкуства, където е ръководител на секция за приложни изкуства. Той участва активно в художествения живот на страната – членува в Дружество „Съвременно изкуство“, Дружество „Родно изкуство“ (на което е и председател), Дружество на независимите художници.
През 1920 г. осъществява в София своята първа изложба, на която показва различни живописни и графични творби, именно през 20-те години на ХХ век художникът формира своя стил в духа на националната традиция, но със съвременно виждане и майсторство. Автор е на литографии и черно-бели и цветни гравюри на дърво и линолеум. Захариев работи основно в областта на приложната графика – екслибриса, оформяне и подвързия на книги, художествени адреси, пощенски марки, банкноти и други, вмъквайки народни декоративни елементи. Той е първият български художник, чиито творби са изложени на международна изложба на библиотечния знак (през 1929 г. в Загреб). Негови произведения са притежание на български и чуждестранни галерии.
Захариев участва в почти всички общи художествени изложби и в изложби на Дружество „Родно изкуство“, но особено голямо е участието му в много международни общи и графични изложби в чужбина: Загреб (1927), Венеция (1928, 1942), Варшава (1929, 1936), Лос Анжелос (1934), Чикаго (1937), Париж (19З7), Ню Йорк (1938), Атина (1940), Берлин (1941-1942), Будапеща(1934), Прага (1947), Лугано (1954), Любляна ([955), Лондон (1955, 1965), Москва (1958), Сан Паоло (1963) и др.
Едновременно с творческата и педагогическата си дейност художникът се занимава и с научноизследователска работа, дори има периоди (1937 – 1948 г.), когато се отдава на изкуствоведска дейност. В проучванията си проявява особен интерес към възрожденското, приложните изкуства и по-специално илюстрацията и украсата на книгата.
Васил Захариев е носител на много награди – За графични изкуства от МНП (1936 г.), Сребърен медал за изкуство на Международното изложение в Париж (1937 г.), награда „Кирил и Методий“ за изкуство от БАН (1941 г.), орден „Кирил и Методий“ – I ст. (1965 и 1970), орден „Червено знаме на труда“ (1970 г.) и др. Починал на 29 ноември 1971 г., в град София.