Величко МИНЕКОВ е български художник, скулптор сред най-известните български скулптори от 60-те и 70-те години на миналия век. Създава силни женски тела – обли, масивни, с опростени форми и отчетливо чувство за обем. Поради социалистическата пропаганда е популярен предимно с монументални имонументално-декоративни произведения, но истинската сила на голям скулптор носят именно неговите малки обли жени.
Величко Иванов МИНЕКОВ е роден на 13.X.1928 в с. Мало Конаре, Пазарджик. Завършва Скулптура (1954) във Националната художествена академия, София при проф. Любомир Далчев. Негови преподаватели са също проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков.В продължение на 20 години /1964-1984/ е преподавател в Художествената академия и неин ректор /1976-1983/. Професор е по монументално-декоративна скулптура.
Величко Минеков участва в Първото световно биенале в Париж (1959), а през 1968 г. – в биеналето на съвременното изкуство във Венеция. Негови произведения пътуват за експозиции в Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и др.
Прави юбилейна изложба в София през 1978г.
Участва в ОХИ, в изложби на малка пластика и експозиции на открито.
Произведения на Величко Минеков се намират в националната художествена галерия, художествената галерия в Пазарджик, Бургас, Стара Загора, Варна, в обществени и частни колекции в Ирак, Египет, Русия, САЩ, Международната организация на профсъюзите в Женева притежават негови скулптури.
Първата му значима задача е архитектурното оформление на площада в Търговище. Следват бронзова фигура „Марица“ в културния център „Кенеди“ във Вашингтон (1977); фигурата „България“ в Москва, 1977.
Женските му образи са уникални, опростени, обемни със силно скулптурно чувство: „Седнала селянка“ (1958), „Селянка“ (1958), „Майка“ (1960), „Почивка“ (1961), „Жажда“ (1963). ,.Очакване“ (1967), „Млада селянка“ (1971). По-известни произведения: „Спартак“ (1956), „Орфей“ (1963, Стара Загора), „Младост“ (1966, Пловдив), „Нестинарка“ (1969), „Майстори“ (1970), „Гребен“ (1972, гребна база, Пловдив), „Момиче“ (1972, градината на „Хълма на освободителите“. Пловдив),
„Българка“, (1974, ХГ, Пазарджик), „Добруджа“ (1977), „Гладиатор“ (1977) и др. Монументални творби: „Орфей“ декоративна фигура (1955, площада пред театъра, Търговище), композиция „Грънчари“ (1956, Моста на занаятите, Габрово), композициите „Музика“, „Театър“, „Ръченица“. „Плодородие“ (1969, Моста на изкуствата – Боров мост, Габрово). „Партизани“ (1958, с. Мало Конаре).