Георги Бакърджиев e керамик, заслужил художник (1967). Роден па 30. III. 1899, Карлово. Учи (1919) художествено стъкларство и керамика в Париж. Посещава декоративното ателие на голямата стъкларска фирма „Преста”. Работи с видния парижки керамик и стъклар Жан Люс. Две години учи декоративна скулптура във вечерни курсове при проф. Влерик. От 1923 до 1940 се установява в собствено ателие в Севр. През този парижки период от творчеството си работи предимно стъкло и порцелан. През 1930 негови творби получават най-висока оценка и големи международна награда Гран При — Лиеж. През 1940 се връща в България. Започва нов период в творчеството му и следват ежегодни самостоятелни изложби – 1941, 1942, 1943, 1946, 1957, 1964, 1967 и две през 1969. Бакърджиев изучава народните приложни изкуства и претворява традициите им, възражда някои древни славянски форми. Рисува и живописни картини. Бакърджиев развива и публицистична дейност. Пише статии, критики, доклади. Автор е на монографиите: Керамиката в България, С., 1956, Кована мед, С., 1957, Бусинска керамика, С., 1968. Неговите произведения, работени в различни керамични техники (теракота, сива керамика, ангоба, рисувана керамика, каменина и пр.) са излагани на много изложби в България и в чужбина. Награден с орден „Червено знаме на труда” (1959), Лауреат на Димитровска награда (1960).
Умира на 22. 01. 1972, София