Георги Железаров е български художник, живописец, един от класиците на българската пейзажна живопис. Характерни са богатството на цветове и особената носталгия по минали времена.
Пейзажите му носят определени елементи и на романтизъм. Истински пленерист, той вътрешно се противопоставя на академичния реализъм и етнографски битовизъм, наложени от Мърквичка и Антон Митов. Изкуството му показва, че националната традиция може да се осмисли и без етнографски елементи, като се впише в модерния свят чрез средствата на импресионизма.
Георги Железаров е роден през 1897 г. в с. Марчево, Неврокопско. Починал е през 1982 г. в София. През 1918 г. завършва Графика в Художествената академия в София. В периода 1919 – 1921 работи като гравьор в Географски институт – София и посещава Алжир, Мароко, Тунис, Цариград, Флоренция, където рисува множество пейзажи и композиции. От 1929 до 1947 г. е хромолитограф в Държавна печатница. През 1920 г. става съосновател на Дружеството “Независими художници”.
Георги Железаров остава извън шума на модата, през целия си живот има само две самостоятелни изложби – в Неврокоп през 1924 и в Държавната печатница (1942). През 1941 реди картини заедно с Иван Тричков (1941), която има небивал успех, но след 9 септември категорично отказва да участва в художествения живот на страната.
През 1997 г. в монография Вера Динова-Русева го нарича “Мълчаливецът”.
Едва след смъртта му (1982), със съдействието на сина му, наследниците и изкуствоведа Георги Тошев, се организират няколко изложби, които по своя успех се равняват на изложбата от 1941 г.
Въпреки че не прави изложби, Георги Железаров рисува до края на живота си своите пейзажи и композиции на открито. Той е истински пленерист и ползва само естествена светлина.
Ученик на проф. Йозеф Питер, той е една крачка пред Ярослав Вешин, Иван Ангелов, Мърквичка от гледна точка на съвременното звучене на платната му. Той е по-скоро в групата на Борис Денев и Никола Танев, Цено Тодоров.