Изключителният пейзажист Марио Жеков е един от най-популярните и значими художници маринисти в България. Голяма част от живота му преминава в пътуване и десетилетия наред той е по-популярен в чужбина, отколкото у нас.
Марио Жеков (Марин Жеков Тодоров) е роден на 16 октомври в Стара Загора. В родния град прави и първите си стъпки в света на изкуството. Негов пръв учител и наставник е вуйчо му – художникът Васил Маринов.
През 1916 г. е приет в Държавното художествено индустриално училище в София (сега НХА). През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца по-късно, при Дойран попада в плен. Френски офицер е толкова възхитен от него, че вместо да бъде изпратен в лагер, му съдейства да учи живопис във Франция. През 1919 г. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. Времето му в столицата на изкуството е поделено между ателиетата по живопис и галериите. Попива художествени влияния, модерни тенденции и уроците на класиката на световното изкуство. През 1921 г. заминава със свой приятел за Турция, където рисува Босфора и създава първия си цариградски цикъл.
През 1923 г. художникът се завръща в България. Отбива военната си служба. Организира първата си камерна изложба в Пловдив и постъпва в Дружеството на южнобългарските художници.
През лятото на 1925 г. заминава отново за Цариград, а оттам за Париж. Във френската столица му липсва яркото слънце и играта на водата. Почти цялата 1926 г. прекарва в Цариград и рисува морето.
През 1927 г. отново се връща в България. След кратък престой в родния си град заминава за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата. За да си осигури съществуването, приема работата на художник – декоратор на Пловдивския театър. Страстта му обаче е живописта и работата сред природата, където дава израз на чувствата си. През 1928 г. урежда малка изложба в салона на Старозагорския театър. Става популярен сред ценителите на изкуство. Негови картини се репродуцират в луксозни календари и илюстровани списания. И продължава да пътува – Франция, Италия. Показва нарисуваните платна в различни галерии. Отказва предложеното му френско поданство. 1932 г. идва в България и отива на Черноморието. Рисува скалите, вълните, заливи, рибарски хижи и кътчета от Созопол, Несебър, Варна, Балчик и т.н. През 1934 г. открива изложба в София, след която името му се свързва преди всичко с морския пейзаж. Рисува в Търново, Карлово, Трявна, Пловдив, Родопите. Работи епизодично като декоратор на Пловдивския театър.
През 1937 г. заминава за Далмация. Адриатика го покорява и той остава да рисува там повече от година. В Дубровник създава цикъл от най-значимите си произведения. В ярките слънчеви пейзажи най-ясно се открояват усещането за цвят, усетът към светлината и неповторимият артистичен рисунък. Пейзажите от там му донасят изключителна популярност в Хърватия. Излага в Прага, Загреб, Белград, Будапеща, Букурещ. С част от картините и пейзажи от Черно море организира през 1938 г. изложби в Стара Загора и София. Установява се в столицата. Има малко ателие, което използва рядко между пътуванията си. През 1941 г. пътешества из Гърция, Беломорието, Егейско море, Охрид. Палитрата му е богата, светла, живописта е в хармония с емоциите и артистичната му страст.
Обществено-политическите промени в България след Втората световна война са изпитание за свободолюбивия творец. Марио Жеков търси утеха и усамотение край морето. Работи в областта на сценографията и пространственото оформление. С основаването на Държавното стопанско предприятие „Балкантурист“ той е сред най-активните фигури в рекламата. Не се вписва в установения общ художествен фон и не е включван в Общи художествени изложби на Съюза на българските художници.
Умира на 3 август 1955 г. в София.
Негови произведения са собственост на БНБ, НХГ, СГХГ, художествените галерии в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, частни колекции в България и Европа.