Михалис Гарудис е художник и монументалист от гръцки произход. Роден е на 20 януари 1940 г. в Елинохри, Гърция. По време на Гражданската война семейството му емигрира в България. През 1965 г. Гарудис завършва живопис в нашата Художествена академия в класа на проф. Илия Петров. През 1964 г. прави съвместна изложба с Димитър Казаков-Нерон в Академията, но три дни след откриването експозицията е свалена по решение на академичния съвет. Въпреки съпротивата срещу реформаторското изкуство на Гарудис и Нерон, на следващата година двамата са приети възторжено като членове на СБХ. В началото на кариерата си работи предимно живопис – натюрморти, морски пейзажи, композиции с поетични и философски заглавия: “Сбогуване”, “Настроение”, “Отчуждение”. От 1971 прави самостоятелни изложби в София и Париж. Ранното творчество на Гарудис е свързано основно със живописта – създава натюрморти, морски пейзажи, фигурални композиции с поетични и философски послания. По-късно започва да работи в областта на монументалната пластика и керамиката. В процеса на творческото си развитие Гарудис подхожда все по-експериментално към изкуството. В традициите на българското изкуство името на художника се свързва с хиперреализма в живописта. Носител е на Първа награда на изложбата „Приятели на морето“ и „Созопол и морето“. От 1986 година живее и работи в Солун.
Всяка картина на Михалис Гарудис е един свят, изпълнен със символика. Безкрайно красив свят, който потапя в размисли. Движенията на четката, оставили безупречни следи върху платното, съчетани с колажи от истински камъчета, дървета и въжета, изграждат неподражаемия стил на художника.