НИКОЛА МИХАЙЛОВ /1876-1960/

Много ще е трудно с малко изречения да опишем този именит творец, чиято личност е от онези забравени, талантливи българи, които ни прославят из целия свят! Роден в Шумен, завършил гимназия при проф. Иван Мърквичка, Никола Михайлов заминава в Мюнхен, а след това в Париж. И в далечната 1910 г. се установява трайно в Германия. „…Рисуваше много бързо. След 5-6 сеанса картината беше готова. Когато нанасяше боите цялото платно вибрираше. Пред външни хора беше лаконичен, а докато рисуваше и дума не проронваше“. Това разказва дъщеря му Олга пред Снежанка Бауер. Той е сред основателите на реалистичната портретна живопис в България. Животът на Никола Михайлов е низ от одисеи, пътувания, изложби, чествания и непрекъснат и упорит труд. По данни от немския печат е нарисувал 3000 картини в периода 1911-1960 г. Участвал е общо в 55 изложби, 26 от които в Германия и повечето от тях самостоятелни. Прави експозиции в Аржентина, Уругвай, Чили, Бразилия, Но Йорк, Вашингтон, Филаделфия… В България прави портрети на Иван Вазов, Славейков, Цар Фердинанд и много други известни личности. Но големият брой портрети са зад граница – Кайзер, Вилхелм Втори, Бенито Мусолини, Гьобелс, Хитлер… Известните и заможни хора са искали да бъдат портретувани от нашия художник. И са плащали доволно за това. Но Никола Михайлов посвещава най-голяма част от изкуството си на жената. За него тя е истинската живопис, но също така и загадка, която се крие зад тихи усмивки, спуснати клепачи, смяна на настроението… Вероятно заради времето след 1944 г. и животът му сред германския елит, след неговата смърт името му остава за няколко десетилетия забравено… За да се възроди напълно заслужено в наши дни.