Никола Попов е първият български график с академично образование. Поради големия талант, който проявява, през 1886 г. е изпратен с държавна стипендия да учи живопис в Прага. Неговите рисувачески способности се отличават още през втората година от обучението му. Специализира в жанра гравюра върху метал (офорт). Негови отпечатъци-рисунки му носят престижни награди в Прага. След завършването си той получава много изгодно предложение за работа, но Попов желае да се завърне в родината и се надява да започне работа в държавната печатница, да прави банкноти и всякакви други нейни високохудожествени продукти. Но тази негова мечта остава нереализирана, доводът да не бъде допуснат на служба в държавната институция е, че е получил образование в чужбина. Работи като учител последователно в Пловдив и в София. Участва в първото Пловдивско изложение, където творбите му стоят до тези на Мърквичка, Вешин, Обербауер, Антон Митов; единствената му самостоятелна изложба е през 1906 г. по случай десетгодишнината от създаването на Рисувалното училище.