Проф. Цено Тодоров Динов е български художник — живописец, един от доайените на българското изобразително изкуство от първата половина на ХХ век.
Цено Тодоров Динов е роден във Враца на 20 март 1877 г. През 1896 г. постъпва да учи в първия випуск на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) и през 1901 г. завършва специалност „живопис“ в класа на проф. Иван Мърквичка. Заминава на специализация при Леон Бона в Националното училище за изящни изкуства на Академия „Жулиен“ (1901 — 1907 г.).
През 1908 г. Тодоров пътува из Египет и Палестина и рисува пейзажи, които изиграват голяма роля за формирането на течението на импресионизма в България. Картините си излага в София по-късно през същата година и това е неговата първа изложба. По време на Първата световна война рисува батална живопис в Прищина и Прилеп.
След завръщането си, през 1910 г. Цено Тодоров става преподавател в Художествено-индустриалното училище, а след преименуването му през 1921 г. в Национална художествена академия е неин директор между 1930 и 1932 г. Ученици на Тодоров са някои от най-изтъкнатите български художници: Златьо Бояджиев, Васил Стоилов, Преслав Кършовски, Васил Захариев.
Членува в Дружеството на художниците в България, Съюза на южнославянските художници „Лада“ и член-основател на дружеството „Родно изкуство“.
Участва във всички общи художествени изложби, както и в представянията на българското изобразително изкуство зад граница.
През 1952 г. прави голяма съвместна изложба с Владимир Димитров – Майстора, Стефан Иванов и Андрей Николов, която става повод за излизането на две книги.
Тодоров е носител на званието „народен художник“, лауреат на Димитровска награда, както и почетен гражданин на град София.
Умира на 20 ноември 1953 г.
Цено Тодоров работи най-вече в портретния жанр, но рисува и пейзажи и натюрморти, както и вае скулптури. Характерно за стила му на рисуване са контрастът между светлини и сенки и стремежът към синтез и простота. Кредото на художника е, че „една живопис опростена е винаги живопис дълбока“.
