Иван Иванов Иванич е роден 1879 г. във Видин. Учи в Държавното Художествено Рисувално Училище в класа на проф. Иван Мърквичка. След завършване на Рисувалното училище заминава за Букурещ. Завършва Букурещката Академия по изкуствата при проф. Костанда и проф. Гропяно. В Румъния е студент и рисува заедно с българите Христо Петров и Кирил Димитров. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война е военен художник.
През 1919 г. Иван Иванов е сред основателите на Дружеството на Независимите художници. Активно работи за дружеството като негов Секретар и Председател. Участва в живота на дружеството и в художествените изложби в България. Излага своите творби заедно с най-прочутите художници.
Последното му известно участие в изложба е през 1946 г. с “Пейзаж”.
Любима тема са му били пазарите, с тяхната пъстрота и колоритни образи. Творбите му носят народния дух и национална самобитност.
Характерни за творчеството на Иван Иванов са битовите композиции, пейзажите.
„Софийски пазар“ е изключително художествено произведение. Картината е връх в българската живопис и в творчеството на бележития художник Иван Иванов. Горещият летен ден с надвисналата мараня, състоянието на всеки от многобройните персонажи, богатият топъл колорит, финна мазка, внушеното състояние, и артистичният замах впечатляват с таланта и оставят зрителя притаен да наблюдава отминалия пазарен ден.
С еднакво майсторство той създава монументални сцени, запечатали стотици динамични образи по пазари и кръстопъти и нежни акварели с пътеписно звучене. Художествените достойнства на живописта му го поставят сред най-значимите рисувачи. Произведенията му са сред най-добрите образци на българското изобразително изкуство. От творбите му струи светлина и оптимизъм. С тях той грабва всеки, който се е докоснал до творчеството му.
Макар, според личните му автобиографични спомени през 1948 г. да е удостоен с народна пенсия – за заслуги като културен деец, той е сред репресираните творци след 1944 г. Неговите творби отсъстват от депата на държавните галерии, официалните каталози, големите енциклопедии за изкуство. Това е сигурният начин един художник да бъде забравен. Негови картини се съхраняват само в сбирката на БНБ, часни галерии и колекционери.
През 1966 г. умира в София.
В началото на 2002 г. е изваден от забвението изложба в частна галерия “Мелон”. Отново се чува името му, за него пишат журналисти, изкуствоведи. За първи път от десетилетия са показани 18 акварела от времето на Първата Световна война