Петър Морозов е основоположник на българската печатната графика. Той въвежда цветната акватинта в България. Създава и емоционални пейзажи, в които запазва образите на български старини – къщи, манастири, пазари.
Роден е на 6 септември 1880 г. в Русе в семейството на българка и руски казак, резбар, участник в Освободителната война. Страстта към рисуването го отвежда в София, когато е само на 12 години. През 1897 г. той е приет в първия випуск на Държавното рисувално училище. Принуден да се издържа сам, още докато следва Морозов работи като сътрудник – репортер на първия български ежедневник „Отзвук“, а след това на в. „Дневник“. Като студент е запален по пейзажа. Рисува забележителности от София (1897 – 1899 г.), малки пейзажи, които се пазят в Музея за история на София. Там се съхраняват и рисунките на Морозов – майсторски, ефектни, скици към популярни картини. Завършва живопис в Рисувалното училище София (1905г.) при проф. Иван Мърквичка, проф. Я. Вешин, проф. Ив. Ангелов. След дипломирането си заминава за Париж и там в Екол де Боз`ар специализира (1904 – 1915г.) графични техники при Юберт и Йозеф Питер.
През целия си творчески път Морозов остава художник на свободна практика. Започва като живописец, но постепенно творческият му път се съсредоточава в графиката. Той има огромен принос за развитието на графичните техники в България, специално в областта на цветната акватинта, чиито първи стъпки прави. Създал е стотици акватинти, офорти, акварелни и пастелни рисунки, живописни платна, в които пресъздава автентичния образ на старинни български манастири, църкви, къщи, мостове. Творбите му имат висока стойност, защото представят вековната българска култура по света – той организира над 40 самостоятелни изложби в Европа и Америка (Прага, Загреб, Белград, Чикаго, Вашингтон и др.). Морозов започва да излага още като студент (заедно с Ал.Божинов 1908 г. в София), но особено значима творческа изява е изложбата му в София 1921 г. Участва в Балканската и Първата световна война. Председател е на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата (1931-1935г.). Творчеството му се отличава с декоратизъм и родолюбие. Рисува реалистични творби във всички жанрове: историческа композиция („Сянката на Самуила“, „Спасяването на Самарското знаме“, „Духът на старите в сърцата на младите“), портрет (Ив. Вазов, П. Р. Славейков, Дора Габе, Кирил Христов, Евгения Марс, Цветана Морозова), битови и обредни сцени („Трифон Зарезан“, „Нестинарки“, „Беритба на рози“, „Софийски пазар“).
През 1909 година Петър Морозов рисува впечатляващата си картина „Боят при Стара Загора – спасяване на Самарското знаме“, а картината му „Хвърковатата чета на Бенковски“, рисувана същата година, е издадена като пощенска картичка в тираж 25000 броя. Оригиналната картина е притежание на Националния военноисторически музей.
Публикува много статии в печата по проблемни въпроси на изкуството, както и отзиви за творби и изложби, откликва на актуални наболели въпроси от художествено естество.
Умира в София на 22 януари 1951 г.