Христо Симеонов е роден на 14 май 1935 г. в София и завършва живопис през 1960 година в класа на проф. Панайот Панайотов.
През 1982 година участва в салона на художественото обединение Ника-кай в Токио, Япония, където е забелязан от Негово Превъзходителство Престолонаследника и става първият български художник в личната му колекция.
През 1988 година прави голямата Втора париореалистична изложба и публикува есето „Живописната творба. Париореализъм“.
През 1994 г. е поканен и прави самостоятелно първата българска изложба в сградата на Обединените нации в Ню Йорк.
В периода 1995–2003 публикува последователно три есета за ритъма в природата обединени под общото наименование „Три въображаеми писма до Стивън Хокинг – моят анти-аз“ в които по своеобразен начин се противопоставя на общоприететата „Теория за относителността“ на Айнщайн, доказвайки собствена теза, чрез теорията за вълновото движение на материята.
Дългогодишен служител на Комитета за култура, с негово активно участие в България се поставят най-значимите изложби и събития от Международния културен обмен.
Христо Симеонов живее между науката и изкуството. Достатъчна илюстрация са названията на неговите творби: „Отвъд хоризонта на събитията“, „Поетичната граница между материята и антиматерията“, „Дивергенция“, „Трансмутация“, „Миражите на Йо“, „Светлината на пулсарите“, „Градът отвъд Магелановите облаци“ и други.
Самостоятелни изложби в: София, Виена, Западен и Източен Берлин, Варшава, Краков, Лонг Айланд, Ню Йорк. Участвал е в колективни изложби в Германия, Италия, Холандия, Япония, Съединените щати, Норвегия, Англия, Исландия и др.
Негови творби притежават държавни и частни художествени галерии, НХГ, СГХГ, както и частни лица в България, Япония, Съединените Щати, Австрия, Гърция, Кувейт, Италия, Белгия, Аржентина, Алжир, Испания, Уругвай, Унгария, Русия, и други.