Борис Георгиев – талантливият пилигрим

Изкуството не е професия, а духовно служене на човечеството“

Борис Георгиев

Борис Георгиев е роден във Варна през 1888 г. и умира в Рим през 1962 г. Художественото си образование получава първо в Санкт Петербург (1905 – 1909 г.), а после в Мюнхенската академия, където се усъвършенства в стилистиката на германския Югендщил. През 1903-та година той се запознава с Николай Рьорих, който оказва огромно значение в живота му. Учител и ученик изповядват много общи идеали, схващайки изкуството и словото като „висша мисия за братството между хората в името на всемирната хармония и красота”.

Борис Георгиев оставя своите произведения в родината си, в Русия, Италия, Индия, Германия, Великобритания, Бразилия…

В периода 1911-1914 г. Борис Георгиев обикаля пеша и с велосипед почти цяла Западна Европа, като достига с параход до Мароко. Завърнал се в Италия, която става негова втора родина, художникът чувства нужда от уединение сред природата и отива в Монте Лефре в Трентинските Алпи.

По-късно Борис Георгиев среща духовния водач на „Бялото братство” Петър Дънов (1864-1944). Създава му портрет и с тази творба художникът поставя началото на една прочута галерия с образи на бележити учени, духовни водачи и творци. Сред тях се открояват Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, кардинал Мери дел Вал – чийто портрет е в библиотеката във Ватикана от 1937 г. За него Борис Георгиев получава най-голямото отличие за изкуство – Ордена на короната на Италия, връчен му във Ватикана.

Портретът на Айнщайн, нарисуван с цветни моливи, е правен през декември 1928 г. в лабораторията на физика, но е датиран от 1929 г. (авторска сигнатура „Boris Georgiev di Varna,1929).

Знаменателно е писмото на великия учен до художника (11.02.1929): „…Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, гдето далеч от земните неволи и страдания душата намира отмора. След като се съсредоточих в съзерцание върху портрета, който Вие ми направихте, чувствам нужда да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните сенки на една преходна действителност, чувстваме носталгия и неосъществима любов към друг, непостижим свят …”

Алберт Айнщайн съдейства на Борис Георгиев да организира самостоятелна изложба в галерия „Schulte” в Берлин през юли 1929 г., за която ласкав отзив пише известният немски критик Hans Rosenhagen в сп. „Die Gartenlaube”.

През ноември 1931 г. художникът заминава за Индия. Запознава се с големия индийски духовен водач Мохандас Ганди. По-късно, през 1935 г., българският художник гостува в неговия дом и рисува портретите на Махатма и неговата съпруга Кастурба Ганди.

Борис Георгиев сякаш се рее извън своето време. Той скиталства физически и духовно навсякъде и никъде не намира постоянен покой. По тази причина неговите приятели го титулуват „гражданин на света“, наричат го „светлият трубадур на доброто, прекрасното, възвишеното, поета, философа, мислителя, който чрез изкуството иска да направи хората вътрешно и духовно издигнати човеци“.

По време на Втората световна война художникът живее в Италия, където през 1951 г. осиновява 14-годишната Вирджиния Джакомети, която става неговият най-близък човек до последния му ден. Тя запазва през годините творбите на художника.

Пламена Димитрова – Рачева проучва личността на Борис Георгиев не само като изкуствовед, но и като експерт в изследването на архивите на хора на изкуството. Тя казва за него: „Борис Георгиев е много интересна личност, бил е полиглот – владеел 12 езика, преди да отиде в Индия, изучава хинди, писмено и говоримо. Той е извисен духовно човек, повече идеалист, свързан с висшите идеали на човечеството, и затова са го смятали и за окултист. Ние можем да открием духовното му родство с Николай Райнов, с Васил Стоилов. Те са му близки приятели. Както и Борис Христов, който е написал трогателно слово по повод кончината на Борис Георгиев и го е прочел по Би Би Си“.

Забравен за дълго в родината си, през 1999 г. с решение на градския съвет във Варна, Художествената галерия в града приема името на Борис Георгиев.

Източници: