Художникът е роден на 20 май 1935 г. в Истанбул. През 1959 г. завършва „Монументална и декоративна живопис“ при проф. Георги Богданов в Художествената академия. Работи в областта на живопистта и монументалното изкуство.
За едни той е роден художник, обогатил българската живопис с колорита и темите на своите картини, за други истински български художник, чието изкуство носи белезите на най-добрите национални живописни традиции, за трети сложна и неповторима творческа натура – импулсивна, динамична и експресивна, художник, еднакво силен в българските и екзотичните сюжети.
Димитър Киров е всичко това взето заедно, и още много неказано и неуловимо, което допълва и обогатява неговия талант и творчество.
Още първите му картини поразяват със своята експресивност и звученето на тоновете, със смелите композиционни решения, с дръзост, драматизъм и лиризъм.
В творчеството на ДиКиро могат да се разграничат няколко цикъла, като особено изразителни са изгорелите икони, музика и балет, както и вмъкването на исторически и културни пластове, и видни личности. В едни от най-добрите платна на художника присъстват и любимите му градове – Пловдив, Истанбул и Париж.
Безпорният талант на Димитър Киров личи във всичко, което е създала неговата ръка. Дарбата му проличава още в ранните му детски години, когато прекарва часове в скулптурното ателие на баща му. Поради изключителните си творчески заложби, той е приет в Художествената академия, макар да не взема дипломата си за средно образование.
За ДиКиро напълно важи твърдението, че работоспособността е част от таланта. Художникът работи всеки ден, без да чака да му дойде вдъхновение. Създава едно огромно творчество, непосилно за много художници. Хиляди картини, които са притежание на галерии, колекционери и любители у нас и чужбина, десетки стенописи и мозайки.
Посветил се главно на кавалетната живопис, Киров с еднакъв успех прави мозайки и стенописи, рисунки и илюстрации, графики и сценографии, дори малки пластики. Едва ли друг съвременен български художник притежава толкова широк тематичен спектър в живописта: „Изгорелите икони“, „Стария Пловдив“, „Музика“, „Балет“, „Портрети на мои съвременици“, „Париж“, „Истанбул“, „Пластове“ – това са само част от темите, които разработва в различни цикли.
Димитър Киров е бохем, обича пищните тържества за именни и рождени дни или след успешна изложба. След гладните му студентски години може да си позволи малко разточителство, а и при положение, че картините му са търсени и продавани, поръчките за монументални творби също не спират.
В сърцето на Киров са три града: Истанбул, Пловдив и Париж. Художникът е роден в Истанбул, но родителите му идват в Пловдив, когато е още едва три годишен и той няма много спомени от там, но въпреки това изпитва любов и умиление към този град. Прави там изложби и често го рисува.
Живее и работи в Пловдив и с нищо не би заменил атмосферата в Стария Пловдив.
Париж е любимият град на художника и често ходят там със съпругата му Русалия. Там той общува с известни хора на изкуството, посещава музеи и галерии, театрални и балетни постановки и винаги се връща оттам възроден и зареден с енергия и желание за работа.
Поради здравословните проблеми, които има, у художника настъпва промяна, макар и да не спира да работи всеки ден, той загубва своята жизненост и енергия. Промяната проличава и в самите му картини.
Димитър Киров, космополит, бохем, емблематична фигура за Стария Пловдив, но и гражданин на света, свързан с Истанбул, Пловдив и Париж, навсякъде съпътстван от любимата Ро, с неизменната лула, опиянен от аромата на маслена боя в града под тепетата- така ще запомним големия художник.
За статията са използвани материали от книгата на Стефан Станев „Под знака на седемте тепета“