Наистина цяла Вселена! Това е, което ни поразява. Влизаме в уникален свят, несравним с никой друг – този на Емил Стойчев. Този свят е обогатен от сюрреализма, от богатите и цветни традиции на българската живопис, от експресионистичните, или по-точно казано, от реалистичните вдъхновения.
Скъсан на приемния изпит в Художествената академия, художникът, изключително свързан с рисуването, с много труд и характер успява да се докаже чрез изяви и участия в художествения живот, дори и без академично образование.
Творчеството му е сравнявано с това на Гоя, Пикасо и Миро. Със собствен почерк в картините си, Емил Стойчев поставя едно ново течение в българското изобразително изкуство т.нар. „фантастичен реализъм“.
„Ние, художниците, главно говорим чрез цвета и чрез образа“
Според Стойчев една картина е добра, когато не е завършена, когато в нея има неща, които доброто око може да открие.
На гърба на всяка своя картина Емил Стойчев прави рисунки – това са внезапно връхлетелите го идеи, без идея да бъдат показвани на публиката и често пъти без конкретна връзка с картината. Там се появяват образи – човешки лица, предмети, надписи, бележки около картината и времето, в което тя се ражда – един своебразен ребус за посветени.
Творец, който пази ревностно своята специфичност и неповторимост. Неповторимостта е белязала всеки елемент в картините му, от композицията, сюжета, цветната чувствителност до неочакваната конкретност на заглавията на творбите му. Образите и предметите, действието и бездействието на персонажите са уловени в момент на съвършена хармония.
Цветът в неговото творчество заема централно място в композицията. Той определя настроението в картината и емоционалното ѝ въздействие.
Образите, които художникът създава на моменти се изплъзват от контрола му и заживяват в свое пространство и време. Един свят конструиран по свои правила и подлежащ на необичайни физични закони.
Цени самотата си, защото според него само там художникът може да осмисли своите видения и настроения.
„Художественият ми метод е такъв, че съм склонен да създавам правила само заради удоволствието да ги нарушавам“
Трудно се разгадава мистерията на неговия артистичен свят, населен с гротескно деформирани хора, птици, животни, предмети… Хвърчащи фигури в една невероятна вселена, която среща „видимото и невидимото“. Затова пък всеки може да потъне в нея, откривайки свои тайни и послания. Всичко е като в сън, а може би не…
За статията са използвани материали от книгите за Емил Стойчев, на Иван Морозов и Весела Ножарова.