Роден е на 13 юни 1935 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва специалност декоративно-монументална живопис в класа на Георги Богданов.
Георги Божилов – една ерудирана и информирана личност, с познания не само по изобразително изкуство, а в много други области на знанието, литературата, историята, философията, поезията. Човек със собствено мнение и собствен поглед върху живота и хората, които мълчаливо и неафиширано отстоява.
„Моята работа е да рисувам, не да говоря“
Художникът не е от многословните, но думите му тежат на място – мъдри и съдържателни, респектиращи със своята логика, дори със стойност на сентенции. Думи и мисли на един истински интелектуалец.
Като един истински бохем и аристократ, художникът не се интересува от парите като средство за битов комфорт и разкош. Живее скромно в къщата си в Стария град. Много далеч от ежедневните житейски и битови проблеми. Като търсен и харесван художник на свободна практика, никога не е бил лишен от средства, които е раздавал щедро.
Един широко скроен човек с огромно сърце. Истински благородник на духа, който стои високо над дребните неща, винаги честен и почтен в отношенията си с другите. Божилов не обича светските сборища и шума около себе си, по- скоро е скромен и деликатен човек, и истински приятел.
Мнението на художника е било от изключително значение за неговите колеги. Дори само мълчаливото му присъствие на откриването на нова изложба, се е приемало от авторите като знак на уважение към тяхното изкуство.
Георги Божилов е една от най- ярките звезди от пловдивското художническо съзвездие. Рисуването за него е смисъл и съдържание на живота му и наслада за душата му.
Започва творчеството си с индустриални и градски пейзажи, портрети и натюрморти, в които се проявява като много добър художник, майстор на композицията и творец с изтънчено естетическо чувство, но скоро се потапя в абстрактната живопис и се налага като един от първите и най-големи майстори в този жанр. В циклите „Метаморфози“, „Тотеми“, „Гротески“, „Композиции“, той създава стотици забележителни картини, всяка носеща чертите на неговата вдъхновена живопис.
Живописта на Георги Божилов е пропита с много символика, интимност, финес и изящност. Картините му излъчват нещо светло, ефирно и приятно, трептят като звънки мелодии.
Често музиката и поезията дават първите импулси за новите му картини. Те придобиват визуален и пластичен образ в неговите платна. С вроденото си живописно чувство художникът постига невероятна хармония на цветовете и вълшебни тонове. Често работи под звуците на джаза.
Макар, че рисува предимно с масло, Божилов с удоволствие прави и акварели, дори някои твърдят, че той един от най добрите акварелисти.
Работи всеки ден и изпитва истинско удоволствие от самия процес на създаване на нова картина. След завършването ѝ не проявява интерес към нея. Подбира изключително внимателно творбите, които показва и ако не е доволен от някаква картина – не я излага или продава.
Картини на Георги Божилов има в много галерии и частни колекции по света и у нас. Чрез тях духът му продължава да живее.
За статията са използвани материали от книгата на Стефан Станев „Под знака на седемте тепета“
Снимка: ARTday.bg