Иван Кирков е роден на 1 януари 1932 г. в Асеновград. Завършва живопис.
Изумителната творческа активност на Иван Кирков, склонността му към експериментиране в различни области и жанрове, щастливото съчетание между интуиция и интелект в творбите му го правят един от най-дискутираните съвременни художници. Кирков е принципен противник на рутината и визуалната пошлост.
С повече от 40 години творческа и преподавателска дейност, Иван Кирков се налага като един от най-необикновените български живописци и педагози, израства в съзнанието на съвременниците си като явление, фокусиращо в едно дързостта и патоса, възторзите и разочарованията, премереният компромис и предизвикателният риск на едно от най-активните и дискусионни поколения български творци и интелектуалци с неоспоримо място и принос в българската съвременност.
Иван Кирков е не само голям художник, но и един от големите български интелектуалци – човек с дълбоки познания в областта на изкуството и културата, мъдър, горд, откровен и с ясни житейски и творчески принципи. За него висша човешка ценност е свободата – лична, политическа, творческа. Човек с непоносимост към всяка форма на насилие и лицемерие.
Голям поклонник е на джаза. Слуша и работи с часове под звуците на джаз импровизации, които приема за символ на свободния полет на човешкия дух, на радост и наслаждение от живота и любимото занимание.
Умее да рисува всичко. Освен живопис (пейзажи, портрети, многофигурни композиции, абстракции), той е илюстрирал десетки книги и списания, правил е сценографията за постановки на софийски театри, бил е художник на игрални филми, работи и в областта на монументалното изкуство.
Рисува много портрети, сред които на Йордан Радичков и Любен Зидаров.
Той е един от малкото художници, които по време на социализма си позволяват да пристъпват границите на соцреализма и да рисува абстракции и картини с многозначителен подтекст, да има по-различно и модерно виждане и да бъде предшественик на новите течения в българската живопис.
Иван Кирков остава като един от големите майстори в съвременната българска живопис и един от духовните първенци на нацията.
За статията са използвани материали от книгата на Стефан Станев „Под знака на седемте тепета“