Любен Диманов е български график, живописец и илюстратор. Завършва Националната художествена академия със специалност „Декоративно – монументално изкуство“. Скоро след дипломирането си се ориентира към графиката. Смятан е за модернист и едно от най-емблематичните български художници.
Диманов има интересен светоглед. В основата на творчеството му е непрестанното търсене и любопитство. Самият му артистичен път е едно загадъчно приключение, изпълнено с непрестанно търсене.
„Пътят на твореца е безкрайна авантюра, изпълнена с непрестанно любопитство и търсене. Всъщност самото любопитство и желанието да се върви напред и да се търси в неизвестното е същинската цел. Разглеждам търсенето като цел“
Художникът притежава една артистична чувствителност, с трайни корени в българската душевност.
Светла Москова определя Любен Диманов като един от онези български художници, които умеят да черпят от световното изкуство, от наследството, което имаме и от народите, които са живели по нашите земи. Произведенията му са натоварени със символите на божественото и живота.
Освен, че е изключителен график, живописец и илюстратор, творчеството на Любен Диманов не може да бъде сбъркано с никое друго.
Любимите сюжети на художника са вечните стойности и ценности – жената, мъжът, семейството. Жената като символ на много неща: извор на живота, нежност, на майчина обич. Често изобразява бика и коня като израз на сила, на мощ, на свобода.
Сред книгите, които е илюстрирал и оформил Любен Диманов, са произведения на Овидий, Данте Алигиери, Аполинер, Маларме. С неговото име се свързват и библиофилски издания като „Божествена комедия” на Данте, „Цветя на злото” на Бодлер и др.
Художникът споделя, че да рисуваш, това означава да водиш безмълвен разговор с цялото човечество. И наистина за него творчеството е най-напред осъзнато отношение към света и хората, а след това осмислено поведение.
„В определен момент оставате само ти и платното и започва разговор. То предизвиква у теб различни неща, ти му даваш нещо, то продължава да иска от теб… Не е възможно да има място за компромиси“
Светлин Русев пише за Диманов: “Той е художник на движението – не на движението изобщо – а движението като израз на различни състояния. Многопланов като изграждане, многопластов като внушение и цялостен и завършен като стилистика. Изкуството на Диманов е колкото необходимо за съизмеримост между истината и лъжата, между трайното и временното, между стойностното и мимолетното и преди всичко – с това изкуство се срещаме с изключителен творец – един от онези редки деца на духа, които са превърнали вярата си в рисунката в лична съдба“.
Творчеството на Любен Диманов е сред най-значимите явления в българското изобразително изкуство. Рисунката за Диманов е не само азбука на изображението, но и мост към духовността.
В творческото си развитие Диманов, съчетава в едно експресивния израз и посланията на духа и постоянно доказва, че изкуството е индивидуален порив, индивидуален опит да се стигне до Бога!