Димитър Казаков – Нерон – особняк в очите на хората и гениален творец за своето време. Живял по собствени правила, встрани от светската суматоха, раздавайки житейската си философия в образи и цветове. Казаков остава недосегаем и недостижим, въпреки че често през годините е омаловажаван и бойкотиран поради ред причини.
Отдаден изцяло на своето изкуство, убеден, че това което прави е стойностно, той му посвещава всички свои мисли, време, чувства и сили. За него това е единственият път.
„Живея, за да творя, творя, за да изследвам нюансите на скритото си „аз”.
Не позволява намеса и ограничаване на творчеството му, никога не влиза в калъпа. Нежеланието му и нетърпимостта да влезе в строя, бунта му към правилата му носят множество проблеми от битово естество. Въпреки всичко Нерон не спира да работи. От ателието му без ток и вода в Божурище излизат стотици картини. Условия, при които само един човек с голяма вяра, амбиция и енергия може да работи.
Израстнал в бедност, още като дете Димитър Казаков проявява интерес и любов към красивото в природата и селския бит. Претворява я с всякакви подръчни материали.
„Моята сила идва от темперамента ми на селянин, изтъкал сълзите си в детската люлка, вързана на крушата на бащината ми нива.”
Приет е в Художествената гимназия в София. Завършва с похвала, но след като не го приемат в Художествената академия, започва да се самошколува, работейки денонощно изучавайки старите образци.
По-късно, вече в Академията той има много проблеми и конфликти с преподавателите, поради начина си на работа и самообучение, които не пасват с правилата в Художествената академия. Наказван и осъждан, защото проявява фантазия и въображение. И след много перипетии успява да завърши графика. Бунтувайки се с правилата в Академията, Казаков търси своите селски корени, чиито знаци е успял да разгадае.
След завършването си той неочаквано се ориентира към живописта. Шокира с опитността си в колорита и рисунъка, с оригинална техника на боите, собствен ъгъл за гледане на пространството в платното. Неговата живопис не се доближава до никакъв художествен модел, по отношение на идея, колорит и техническо изпълнение. Както сам той казва – неговото изкуство е свързано с древността и народния гений, показва народния бит и живот. Нерон възстановява отделни елементи от българския фолклор, дълбоко прониква в хилядолетната българска история и възкресява усещането за мъртви светове по нашите земи.
„Мисля, че моето изкуство е поучително, то носи обобщения за народния живот и бит, всяка брънка от него има връзка с древността и народния гений.“
Като творец с неспокоен дух, който не принадлежи на себе си, Нерон осъзнава, че е роден с мисия и бърза да я изпълни – връщайки се в миналото или препускайки в бъдещето. Той пътува мислено в предходните епохи и пренася в своето време товарите на пребродени хилидолетия.
Димитър Казаков е творец, който по своеобразен начин пресъздава жанрово-фолклорни мотиви. Работи с всички техники и с разнообразни материали. Създава един вълшебен свят, в който се преплитат спомени от родното му село Царски извор, митове и легенди от националния фолклор, проекции на древните култури и цивилизации.
„Ужасно обичам тайнствените неща, при тях има нещо като съединяването на цветовете, то е висшо блаженство.“ Същото той открива и чрез езика на символите знаци.
Човекът в творчеството на художника има сходство с предходните епохи, но и приемственост с настоящето.
„Съзнавам трезво, че художникът принадлежи на времето си, но с някакво шесто чувство долавям как ме зоват неизвестни светове.”
Освен с живопис и графика, Казаков се занимава и със скулптура, музика и поезия. Той експериментира в тези области, за да живее и живее, за да експериментира.
За статията са използвани материали от книгата на Стефан Станев „Под знака на седемте тепета“