Константин (Кочо) Гърнев
(1894 – 1966)
В периода 1920-1924 г. Константин Гърнев следва живопис в Художествената академия в София при професорите Иван Ангелов и Иван Мърквичка. Непосредствено след това заминава за Германия, за да продължи образованието си. През 1924 г. издържа приемния изпит в Мюнхенската художествена академия при проф. X. Гьобер и е приет в класа по живопис. След завършването си остава в Мюнхен и започва работа. В продължение на 11 години пътува из Европа и Изтока, посещавайки Холандия, Белгия, Англия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Турция, Сирия, Палестина, Египет и Гърция. Впечатленията от многобройните си пътувания художникът „запечатва” в картини, изпълнени в акварелна техника, които излага в първата си изложба.
През 1934 г. организира първата си самостоятелна изложба в България. След това устройва 13 самостоятелни изложби в чужбина. През 1940 г. прави изложба на над 90 произведения в „Галерия на площад Ленбах” в Мюнхен. През 1941 г. участва в Общата изложба на български художници в Германия.
Кочо Гърнев е член -основател на мюнхенското дружество на художниците „Павилион“, както и на Съюза за защита на творците на изобразително изкуство в Мюнхен. Голяма част от картините му са изгубени през Втората световна война. Активно участва в организиране на художествения живот в Мюнхен и то в лидерски позиции. Тогава вече е прехвърлил 50-те, но е бил пълен с енергия, отбелязва изкуствоведът Ружа Маринска.
Голяма част от ранното творчество на художника е унищожено през 1944-45 г. по време на бомбардировките над Мюнхен. Художникъ умира в Мюнхен на 6 юни 1966 г.
Светлин Русев за Кочо Гърнев: „Освободена живопис, интуитивна и чувствителна, която, колкото се родее със стилистиката на модерното изкуство, толкова самата тя го включва като свой път и свое време. Всяка работа носи определено вълнение и разнообразието на цялото идва не само от богатството на идеите, а преди всичко от сложната и богата чувствителност, с която се докосва до сюжетния повод. При Кочо Гърнев картината е превърната в живописна творческа среда“.
„Гадаене на карти“ е една от картините, които могат да бъдат видени в галерия „Джуркови“. За нея Ружа Маринска пише: „Картината ни въвлича в женския свят. Атмосферата се създава от дуета на двете дами – едната с цигара в ръка, а другата – с чаша. На стената между тях – овална рамка на огледало или картина. Картите върху масата разсейват вниманието, просто насочват към действието. Иначе мигът е спрял. Художникът е постигнал някакво магическо мълчание на образите, изключително със средствата на живописта. Носещата драматизъм винена гама директно внушава ударите на съдбата“.