С широко разгърнатата си композиция и богата пластична форма „Натюрморт“ е великолепна композия – еталон за зрялото творчество на художника.
Давид Аврамов Перец е роден на 19.02.1906г. в Пловдив. Завършва специалност “Живопис” в Художествената академия – София, при проф. Димитър Гюдженов през 1932 г. Давид Перец, заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков влизат в историята на българското изобразително изкуство с новаторски принос и остават завинаги свързани помежду си със студентския прякор Бараците. Новатор в естетическите си схващания Перец започва творчеството си с фигурални композиции и портрети. По-късно естетическите му търсения се насочват към натюрморта и пейзажа, особено към една съвсем непопулярна тогава тема – градския пейзаж. Член на Дружеството на южнобългарските художници. По време на Втората световна война е въдворен в концентрационен лагер, откъдето донася богата поредица портретни рисунки на свои сънародници. През 1947 г. Перец спечелва стипендия за специализация в Париж и работи в ателието на големия френски художник и педагог Андре Лот. След кратко пребиваване в Израел заедно със семейството си, през 1948 г. той напуска България и се установява в Париж. Неговото изкуство е добре прието във Франция и както изтъква видният френски критик Жорж Юисман „Давид Перец, българин по произход, станал парижанин след кратко пребиване в Израел, се чувствува сред нашите художници и нашите пейзажи съвсем свойски, като че ли е роден тук.“ От 1950г. започва нав период в творчеството му. “С плоскостно декоративна красота и своеобразна живописна структура се отличават пейзажите и натюрмортите от 50-те години.” Творбите от 60 –те и 70 –те години са близки до френския модернизъм. Перец винаги е предпочитал техниката намаслените бои, но работи и с акварел, с молив, с туш и перо, графични техники. След завършването на Художествената академия художникът се включва активно в художествения живот в България. Участва в ОХИ, организира самостоятелни изложби в София (1939, 1946, 1977). Когато през 1976 г. се организира юбилейни изложби в Пловдив и София, той донася свои творби, които представят развитието му във Франция. Синтетичният експресивен реализъм на 30-те и 40-те години Перец развива и обогатява през следващите десетилетия, като експериментира и в посока на лиричния абстракционизъм.
Отличен колорист и с богато въображение, Перец запазва и в късното си творчество новаторския подход и амбицията да погледне отвъд видимостта. Зрителното възприятие при него е обвързано с цветовия обем. Той сложно изгражда сливането на спокойствие и движение и произведенията му добиват обемни състояния, дълбоко заредени с багрени полифонични тонове. В камерните произведения се усеща чувството на драматично преживяване, пресъздадено с многопластово внушение.
В България Перец оставя богато творчество от периода на 30-те и 40-те години във всички жанрове на живописта. Умира на 28.05.1982 г. в Париж.
Още за автора: https://djurkovigallery.com/blog/davidperetz/
