„Неговите картини носят толкова нов живот и сила, тъй непосредствено почувствани и направо скрепени върху платното чрез едно ловко усилие на четката, че думите със своята лабилност са блед, сух израз за случая“
Писателят Константин Константинов за Давид Перец
Давид Перец е български художник – живописец. Роден е на 19.02.1906 година в Пловдив. Той е сред най-ярките фигури на българската живопис от първата половина на XX век. Той демонстрира неподражаем талант, а картините му впечатляват с богата и сложна структура. През късните години на творческия си път художникът се посвещава на абстрактната композиция, философски осмислена и пластически завършена. Платната му са силно въздействащи поради сгъстената живописна атмосвера в тях. Търси барокова красота на формите, което е особено видимо в неговите натюрморти от 30-те. Неговото изкуство е добре прието във Франция и както изтъква видният френски критик Жорж Юисман: „Давид Перец, българин по произход, станал парижанин след кратко пребиване в Израел, се чувствува сред нашите художници и пейзажи съвсем свойски, като че ли е роден тук.“
Първото му участие в обща изложба в Пловдив е през 1926 г. В периода 1927 – 1933 г. следва в Художествената академия – първо започва като извънреден ученик при Цено Тодоров, дипломира се при Димитър Гюдженов. В този етап от живота му става близък приятел със Златю Бояджиев и Васил Бараков, известни в професионалните среди като Бараците. Въпреки че са различни в своите живописни търсения и индивидуален маниер, те споделят общи виждания за развитието на съвременното българско изкуство и са обединени в Дружеството на южнобългарските художници, а по-късно и в Дружеството на новите художници
Първата му публична изява след Академията е през 1934 г., когато излага свои картини в зала „Преслав“. За пръв път показва самостоятелно свои работи на изложба в галерия „КООП“ в София. През 1936 г. посещава Холандия, Франция и Германия.
„Не е възможно неговото изкуство да се изрази чрез една формула. При своя дебют той се отличава в портрета и виртуозността му в този жанр, на който остава верен. Най-старият портрет на художника е на Васил Иванов от 1933-та година, а първият му автопортрет е от 1936-та“. Това отбелязва художественият критик Жан-Мари Дюноайе във вестник „Монд“ през 1977-ма година за творчеството на Давид Перец.
През 1941 г., по време на Втората световна война Перец попада в концентрационен лагер. Въпреки тежките условия и унизителното ежедневие, той успява да нарисува множество картини.
През 1947 г. печели стипендия за специализация и работи в ателието на Андре Лот в Париж. След кратко пребиваване в Израел през 1948 година, остава да живее и работи в Париж.
Участва във всички общи художествени и други общи изложби в България почти всяка година от 1931 г. до установяването си в Париж.
От 1950 година започва нов период в изкуството на Давид Перец. Две години по-късно той вече е носител на наградата на Израел, а след още 5 години получава златен медал за пейзажа „Пале Роял“. Оттогава до смъртта си има още много изяви.
Прави самостоятелни изложби в София (1939, 1946, 1977), Париж (1952,1954), Лондон (1955,1958,1962), Тел Авив (1966). Давид Перец умира на 28.05.1982 г. в Париж.
При откриването на изложба с картини на художника през 1976-та година академикът и художник Светлин Русев отбелязва: „… единството на това разнообразно творчество е неговата изтънчена артистичност, богатството и владеенето на пластичния език, художествената ерудираност на чувствителността, възможността за стилово превъплащаване, без да се загуби индивидуалното, неповторимото, богатството на емоционалните внушения – от експресивните драматични дълбочини до изтънченото спокойствие на чисто живописните състояния. С други думи, целостта на това дело е предоппределена от целостта на творческата чувствителност, а не от външното сходство на стила“ .
Източници:
Стефанова, Невена, „Книга за Давид Перец“, Издателство „Христо Г.Данов“, 1981 г., Пловдив